Джуд Деверо - Сърце от пламък

Тя се опита да се защити, но нищо не беше в състояние да смекчи гнева му. Той й каза, че е трябвало да извика някого на помощ, вместо да хукне да спасява жената, без да познава историята на болестта й.

Блеър знаеше, че той има право, затова не успя да се сдържи и избухна в сълзи. Едва тогава Леандър се успокои. Престана да я хока и сложи ръка на рамото й.

Блеър се отдръпна рязко назад, изкрещя, че го мрази и никога повече не иска да го вижда, избяга от кабинета, хукна надолу по стълбата и се скри зад една завеса. Леандър мина покрай нея, но не я забеляза. Когато видя, че изходът е свободен, тя напусна болницата, скочи в конския трамвай и се прибра в къщи. Хвърли се на леглото си и отново се разплака, надявайки се никога вече да не се срещне с този отвратителен мъж.

В единадесет часа най-после се поуспокои и можа да напусне къщата, за да отиде на среща с Алън. Обясни на майка си, че с Лий са се уговорили да играят тенис, и Оупъл само кимна, защото винаги вярваше в обясненията на дъщерите си.

Оупъл седеше на задната веранда, опитвайки се да се наслаждава на топлия пролетен ден и да забрави проблемите на дъщерите си. Когато по едно време вдигна очи от гергефа си, забеляза фигурата на Леандър, застанал в коридора.

— Каква приятна изненада — промълви тя. — Аз мислех, че играеш тенис с Блеър. Забравихте ли нещо?

— Имаш ли нещо против, ако поседна с теб?

— Разбира се, че не. — Оупъл го измери с поглед. Красивото му лице рядко се помрачаваше от тревожни бръчки, но днес то изглеждаше потъмняло и загрижено.

— Искаш да обсъдиш нещо с мен, така ли е, Лий?

Мина доста време, преди Леандър да отговори. Той извади пура от джоба на жакета си и помоли Оупъл за разрешение да запуши.

— Тя излезе с един младеж на име Алън Хънтър — проговори най-после той. — Това е мъжът, за когото е решила да се омъжи.

Оупъл отпусна ръката си, която отново беше хванала иглата.

— О, не! Стига толкова усложнения! Най-добре ми разкажи веднага какво знаеш за този мъж, Лий!

— Изглежда, е приела предложението му за женитба още в Пенсилвания. Той пристигна тук в понеделник, за да се запознае с теб и мистър Гейтс.

— Но в понеделник вие с Блеър вече бяхте… А и годежът й беше обявен официално от амвона… — Гласът й пресекна.

— Аз съм виновен. Действах самоволно. Блеър и Хюстън искаха да замълчим по въпроса и да забравим случилото се. Срамувам се, но ще призная пред теб, че аз направо шантажирах Блеър да остане в Чандлър и да участва в състезанието.

— Какво състезание?

— Запознах се с Хънтър още в понеделник на гарата и го убедих да се състезава с мен за ръката на Блеър. До двадесети този месец имам срок да я спечеля за себе си. На тази дата ще се реши, дали тя ще се омъжи за мен, или ще напусне града с Хънтър.

Той обърна лицето си към Оупъл.

— Но мисля, че позицията ми е губеща. Не знам как да я накарам да ме обикне. Никога не съм се борил за ръката на която и да било жена и съм направо безпомощен в тактиката си. Опитах с цветя, бонбони, разни номера, станах за смях пред целия град, направих всичко, за да й доставя удоволствие, но досега няма никакъв резултат. На двадесети Блеър ще напусне града с Хънтър — повтори той, сякаш тази мисъл му беше непоносима. После въздъхна и подробно ден по ден, описа на Оупъл всички събития през последната седмица — започна с преобръщането на лодката, после атаката с конете по време на пикника и завърши с караницата тази сутрин в болницата, като откровено си призна, че е прекалил и е бил груб.

Оупъл замислено гледаше пред себе си. Когато след малко заговори, в гласа й прозвуча учудване:

— Ти много обичаш Блеър, Лий…

Лий се изправи като свещ на стола си.

— Не знам дали може да се нарече любов… — Той хвърли поглед към Оупъл, разбра, че не е успял да я измами и побърза да се поправи: — Е, добре. Може би наистина я обичам, толкова я обичам, че съм готов да стана за посмешище на целия град — стига само да я имам.

После премина в отбрана:

— Но не съм толкова откачил, че да отида при нея и с насълзени очи да я уверя, че след първата нощ не мога да живея без нея. Едно е, ако ми хвърли в лицето розите, които съм й занесъл, друго е обаче, ако ми се подиграе, като й призная, че я обичам до смърт…

— Вероятно си прав. Знаеш ли как се държи с нея другият мъж?

— Забравих да я попитам.

— Сигурно той е приятелят, който непрекъснато й изпращаше медицински книги. Щом прочете някоя от тях, Блеър излиза от къщи и казва, че отива на среща с теб.