Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Знаех си, че не сте чули, защото когато мис Хюстън се върна снощи, вие вече спяхте, а тази сутрин излязохте много рано. На вчерашната забава мистър Тагърт забъркал ужасна каша. После отнесъл мис Хюстън до каретата, доведе я тук и разговаря с майка ви. Тя направо се влюби в него, а той обеща да й купи розов железопътен вагон и …

Любопитството на Блеър се събуди.

— Спри за малко и после ми разкажи всичко отначало!

— Ами — започна отново Сюзън, която с удоволствие съобщаваше новините, — вчера сестра ви отиде на градинско увеселение у мис Тиа Манкин. И вие бяхте поканена, но не пожелахте да отидете. А заедно с нея бил онзи страхотен мъж и в началото никой не го познал. Това ми го разказаха, защото аз не бях там, но после го видях с очите си и се убедих, че всичко е вярно. Никога не съм си помисляла, че онзи непохватен великан може да изглежда толкова добре. И така, той я придружил на забавата и всички жени се захласнали по него. После напълнил на бюфета чиния с ядене, отнесъл я на мис Хюстън и я изпуснал в скута й. Първо хората загубили ума и дума, но скоро някой избухнал в смях. Преди обаче да разберат какво става, мистър Тагърт вдигнал мис Хюстън на ръце, изнесъл я от градината и я сложил в прекрасната малка карета, която й подари.

По време на разказа Блеър беше придърпала таблата към себе си. Вдигна до устните си чашата с мляко, но бързо я остави и попита:

— Хюстън не се ли е възпротивила? Не мога да си представя, че ще изтърпи подобно нещо в присъствието на други хора.

Ако искаше да бъде честна пред себе си, трябваше да признае, че въобще не може да си представи как сестра й ще позволи на някой мъж да я прегърне.

— И аз не бях виждала подобно нещо, докато беше сгодена за доктор Леандър. Но мис Хюстън не само е позволила да се отнасят така с нея, ами направо го доведе в къщи и помоли майка си да му прави компания в салона.

— Мама? Та тя избухва в сълзи веднага щом чуе името му!

— От вчера вече не. Не мога да разбера какво толкова му харесва. Макар че той е хубав мъж, все пак ме плаши до смърт. Но майка ви направо се влюби в него. Помогнах на мис Хюстън да се преоблече и когато двете слязохме долу, майка ви тъкмо му казваше да я нарича Оупъл, а той я питаше какъв да бъде цветът на железопътния вагон, който щял да й подари.

Сюзън вдигна от леглото таблата с празната чиния.

— Но сигурно се е случило нещо страшно, защото когато мис Хюстън отново излезе с този мъж, късно вечерта се прибра в къщи, обляна в сълзи. Опита се да се скрие от мен, когато й помагах да се съблече, но по очите й познах, че е плакала. А днес не яде нищо и не излиза от стаята си. — Сюзън тръгна към вратата и хитро изгледа Блеър. — Също като вас. В тази къща всички страдат — заключи тя и излезе от стаята.

Блеър скочи и бързо се запъти към стаята на сестра си. Намери я легнала на леглото с подути, зачервени от плач очи, олицетворение на отчаянието. Първата мисъл на Блеър беше, че само тя е виновна за това нещастие. Ако не се беше върнала в Чандлър, Хюстън все още щеше да бъде сгодена за своя Леандър и нямаше дори да помисли да се омъжи за човек, който да я залива със сос в обществото и да я прави за посмешище.

Опита се да говори с Хюстън, да й обясни, че може да си върне. Лий, ако иска, че не е нужно да се омъжва за този Тагърт. Колкото повече говореше Блеър, толкова по-тиха ставаше Хюстън. Освен твърдението, че Леандър вече не обича нея, а желае Блеър, и то така, както никога не е желал нея, от устата й не се изтръгна нито една смислена дума.

Блеър искаше да каже на сестра си, че трябва да почака само до двадесети, за да получи отново своя Леандър. Искаше да й разкаже за шантажите му, както и за любовта си към Алън. Но се побоя, че това още повече ще усили мъката на Хюстън и тя ще се почувства като утешителна печалба. Хюстън беше изцяло завладяна от мисълта, че Лий я е отблъснал, защото силно желае Блеър, и че сега Тагърт отново я прави нещастна, въпреки че не пожела да каже на сестра си причината.

Колкото повече униваше Хюстън, толкова по-нещастна се чувстваше Блеър. Та тя излезе с Леандър само за да узнае дали е подходящ за сестра й. Не можа да понесе мъката й след ужасната сцена, която й направи годеникът й. А ето че сега Хюстън беше сгодена за съвсем друг човек и въпреки това плачеше и беше нещастна. Защо изобщо се намеси в живота й!

Блеър стоеше до леглото на Хюстън и се опитваше да спре сълзите, които се търкаляха по бузите й.

— Сигурно си мислиш, че с Леандър е свършено, но това не е истина. И не бива да наказваш сама себе си, като се омъжваш за онзи дързък грубиян, който се нуждае от лигавче, за да се нахрани, и на всичкото отгоре ти цапа роклята… — Блеър слисано млъкна, защото Хюстън скочи и й залепи оглушителна плесница.