Джуд Деверо - Сърце от пламък

За нещастие никой не помисли за Леандър, който отчаяно се опитваше да помогне на стареца, който от шестнадесет години насам беше портиер у семейство Уестфийлд. Човекът се превиваше от болки, които не можеха да бъдат локализирани, макар че Лий с всички сили се опитваше да стори това. Но всеки път, когато докторът излизаше от амбулаторията, портиерът тичаше до телефона и се обаждаше на прислужницата, която му казваше, че опасният мъж е още там. Тогава старецът лягаше отново на кушетката и се опитваше да имитира нов симптом.

Така тази нощ Леандър успя да поспи само четири часа, преди да дойде първото спешно повикване. И тъй като беше станал в четири и половина сутринта, не му се искаше да събуди цялото семейство Чандлър, като звъни на входната врата. Затова предпочете да се покатери на дървото и оттам да се прехвърли в стаята на Блеър.

Небето едва се развиделяваше, когато Леандър се изкачи по стария бряст и прескочи на покрива до мансардата на Блеър. Приличаше на ученик, който всеки момент ще бъде хванат да краде ябълки. Виж го ти — опитен мъж на двадесет и седем години, лекар, пропътувал цяла Европа и посетил всички известни салони на Стария континент. А сега се катереше по дървото като крадец и се промъкваше в стаята на едно момиче.

Но когато проникна вътре и съзря очертанията на тялото й под тънката завивка, Лий забрави всички предразсъдъци. Последните няколко дни бяха ужасни за него. Беше намерил жената на своя живот и знаеше, че се нуждае тъкмо от нея, но трябваше да стои и да гледа как тя постепенно му се изплъзва. Нещо в нея го правеше несръчен, груб и всичко, което вършеше, беше наопаки. Опитваше се да й направи впечатление, да се представи колкото се може по-добре в сравнение с онази нещастна, слаба руса мишка, в която тя уж беше влюбена. Лий беше убеден, че Хънтър не е достатъчно мъжествен за жена като Блеър.

За миг се изправи над нея, наслади се на мекотата и сладостта, които му беше показала през единствената нощ, когато не му беше сърдита. Тази нощ промени из основи живота му и той беше решен на всяка цена да си върне жената, която му се беше отдала с нещо повече от готовност.

С усмивка на лице и с чувството, че не може да постъпи другояче, той отметна завивката и се вмъкна при нея в леглото — с всичките си дрехи и с обувки на краката. Времето не стигаше за дълга любовна игра, пък и той веднага осъзна с все още ясния си разум, че мансардата в дома на Дънкан Гейтс съвсем не е подходящо място за това.

Затова целуна слепоочията й и я обгърна с ръце. Все още сънена, Блеър се сгуши в него, докато той целуваше страните и очите й. Когато устните му докоснаха нейните, тя постепенно се събуди, притисна се до него и мушна бедрото си между краката му, а той повдигна нощницата и помилва голата й плът.

Целувката му стана по-страстна, езикът му се впи в нейния и тя с готовност го прие, обгърна го с две ръце, за да бъде колкото се може по-близо до него.

Събуди я — но не изцяло — часовникът на Лий, който се вряза в стомаха й през тънката нощница.

— Мислех, че е сън — промърмори тя и погали страните му.

— Сън е — отговори дрезгаво Лий. Никога досега не му се беше налагало да обуздава чувствата си. Колко му се искаше да й свали и нощницата, да обсипе с целувки топлото гъвкаво тяло, да съедини плътта си с нейната. Искаше да отърка небръснатите си бузи в меката кожа и да чуе пак онзи лек писък, който изразяваше едновременно протест и ликуване.

Внезапно Блеър се изправи и седна в леглото.

— Какво правиш тук? — пошепна задъхано тя.

Той сложи пръст на устните й и я издърпа да легне отново. Този път обаче тя се възпротиви и сърдито го изрита с пети.

— Ако ще идваш с мен при пациентите, крайно време е да се събудиш, а тъй като е много рано, не ми се искаше да чукам на входната врата и да събудя цялата къща. Ще престанеш ли най-сетне да вдигаш шум? Иначе скоро тук ще нахлуе мистър Гейтс и като те види в този вид, ще те облече в конопена риза, ще те посипе с пепел и ще те прекара по улиците на града.

Той махна ръката си от устните й едва когато видя, че се е успокоила.

— По-добре това, отколкото да лежа с теб в едно легло! — изсъска тя. — Веднага ме пусни!

Леандър не се отмести нито на милиметър.

— Ако имах време, нямаше да легна до теб напълно облечен и с обувки — прошепна той, притегли я към себе си и мушна крака си между бедрата й.

— Ти си един проклет похотлив…

Но не успя да довърши, защото той затвори устата й със своята и задържа здраво ръцете й над главата. Целуна я отначало меко, после с такава страст, че дъхът й секна, и накрая отново нежно както в началото.