Джуд Деверо - Сърце от пламък

Блеър последва мъжете в къщата, хвърли поглед към децата, които се бяха облещили насреща й, и се вслуша в гласа на Джо, описващ случилото се.

— Сечах дърва и изведнъж брадвата се откачи от дръжката и полетя право срещу крака на Елфи. Рязката не беше дълбока, но изтече много кръв. Зави й се свят и си легна — и това посред бял ден! Казах ви, лекувах я много добре, ама днес съм много загрижен за здравето й.

Малкото помещение, в което като безжизнена човешка купчинка лежеше жената, беше тъмно и миришеше на гнило.

— Отвори прозореца и донеси фенер.

— Коларят, дето донесе дървата, каза, че свежият въздух не е добър за нея.

Леандър го изгледа заплашително и човечецът побърза да изпълни заповедта. После донесе запален фенер.

Лей седна на края на леглото и отметна завивките. Кракът на жената беше увит с дебела, мръсна, воняща превръзка.

— Блеър, ако под превръзката се окаже онова, което предполагам, ти не можеш…

Но Блеър не му позволи да довърши изречението си. Тя огледа внимателно лицето на жената, повдигна клепачите й, провери пулса и се приведе да помирише дъха й.

— Тази жена е пияна — установи учудено тя и се огледа. На примитивната масичка до леглото беше оставена празна бутилка с етикет, на който беше написано: „Еликсир на живота на доктор Монро, лекува всички болести“.

Блеър вдигна бутилката.

— И вие сте дали това на жена си?

— Знаете ли колко пари платих за него? — отговори раздразнено Джо. — Доктор Монро ме уверяваше, че няма нищо по-добро.

— И това ли е от оня шарлатанин? — намеси се Лий, сочейки дебелата превръзка.

— Това е пластир за рак. Реших, че щом може да лекува рака, лесно ще се справи с малката рязка на Елфи. Ще я изправите ли на крака, док?

Лий не си даде труд да отговори, а веднага се зае да пъха трески в старата печка и постави отгоре й котел с вода. Докато чакаха да заври водата, за да си измият ръцете, Блеър отново се обърна към Джо:

— Какво друго сте й дали? — попита тя, очаквайки с напрежение отговора.

— Само малко барут тази сутрин. Понеже не искаше да се събуди, рекох си, че барутът ще я ободри.

— Можеше да я убие, дяволите да те вземат! — изруга Лий. Когато започна да отделя мръсната превръзка от прасеца на жената, лицето му леко побледня. Погледна месото под бинтовете и направи гримаса.

— Така и предполагах. Сложи още един котел с вода, Джо. Тук е необходимо основно почистване.

Домакинът хвърли плах поглед към превръзката и изскочи от стаята. Лий дръпна мръсната тъкан от крака, без да изпуска от очи Блеър.

Мънички, виещи се бели червейчета покриваха суровото подуто месо.

Блеър не реагира по никакъв начин. Бързо се зае да изважда инструментите от лекарската му чанта и да му подава необходимото. После застана до него с леген в ръка, докато той внимателно издърпваше с пинцета червейчетата.

— Слава Богу, че са се появили тия животинчета — обясни Лий. — Червеите изяждат гнилото месо и запазват раната чиста. Ако не бяха те — и той вдигна с пинцетата едно във въздуха, — сега вероятно щеше да се наложи да ампутираме крака. Чувал съм, че някои лекари нарочно слагат червеи в раната, за да я почистят.

— Значи щастие е, че в тази стая е толкова мръсно — промълви Блеър и с отвращение се огледа наоколо си.

Лий замислено я изгледа.

— Очаквах да ти прилошее…

— Стомахът ми е по-здрав, отколкото си мислиш. Време ли е да донеса карбола?

Лий продължи да почиства раната, докато Блеър му подаваше всичко необходимо — и винаги с половин крачка пред него. Той й каза да извади игли и конци и тя внимателно заши грапавите ръбове на раната. Лий отстъпи назад и точно проследи всяко нейно движение. Изръмжа нещо, когато Блеър приключи с шиенето, и я остави сама да превърже болния крак. Джо пристъпи плахо в стаята и съобщи, че водата ври.

— Ще я използвате да изварите тия дрипи, които наричате чаршафи — нареди Лий. — Не искам някоя муха да се загнезди под превръзката и да снася яйца. Блеър, помогни ми да издърпаме чаршафите под жената. Ще ни трябват и чисти дрехи. Ти я облечи, а аз ще поговоря с Джо.

Блеър не направи опит да окъпе жената, но беше убедена, че кракът е най-чистото място по нея. Успя да напъха безчувственото тяло в една от нощните ризи на Джо, докато пациентката фъфлеше нещо и се хилеше. През отворения прозорец можеше да види Лий и застаналия пред него Джо — докато крещеше и го заплашваше по всевъзможни начини, Лий непрекъснато забиваше показалец в гърдите му. Блеър почти съжали нещастния човечец, който беше смятал, че е направил най-доброто за жената си.