Джуд Деверо - Сърце от пламък

Внезапно, с рязък стържещ звук, мускулите притеглиха раменната кост в ямката и тя се намести там, където й беше мястото.

Блеър слезе от сандъка и великанът благородно се ухили на среща й.

— Прекрасен доктор сте вие — проговори със сияещо лице той.

Блеър се огледа в помещението и с учудване забеляза, че всички, дори и другите двама ранени, ги бяха наблюдавали.

Все още ги гледаха мълчаливо, докато пристегна рамото на великана с най-добрия си бандаж, така че превръзката да бъде не само удобна и точно според предписанията, но и да изглежда красива.

Когато сложи ръката в превръзката, Лий най-после прекъсна мълчанието:

— Щом двамата сте готови и престанете да се поздравявате взаимно, ще ви кажа, че ме чакат още пациенти. — Но думите не можеха да прикрият гордостта, която светеше в очите му.

— Вие не сте ли една от близначките Чандлър? — попита каубоят, който ги придружи до файтона.

— Блеър — отговори тя.

— Тя също е лекар — съобщи Франк и няколко чифта очи отново се впериха невярващо в нея.

— Много благодарим, доктор Уестфийлд и доктор Чандлър! — извика мъжът с наместеното рамо, когато двамата седнаха във файтона.

— Време е да свикнеш да я наричаш Уестфийлд — заяви сериозно Лий и вдигна юздите. — Следващата седмица ще се оженим.

Блеър така и не успя да протестира, защото конят се втурна напред като бесен и тя падна назад в седалката.

Когато оставиха бараките далеч зад себе си, Леандър отпусна юздите и конят забави ход.

— Икономката на баща ми ни е приготвила обяд. Ще се изправя, а ти извади кошницата. Ще обядваме по пътя за ранчото.

Лий застана прав като гладиатор на бойната си колесница и Блеър повдигна седалката.

— Я виж колко място имало тук — учуди се тя и разгледа одеялата, двуцевката, резервната сбруя и инструментите, подредени в сандъка под седалката. — Никога не съм виждала толкова голям отвор под капрата на файтон.

Леандър я изгледа през рамо и смръщи чело. Лицето не се виждаше.

— Така го купих — промърмори той.

Блеър пъхна глава в отвора и разгледа стените му.

— Не вярвам. Тук са направени допълнителни промени. Махнали са нещо, за да разширят сандъка. Питам се защо.

— Купих файтона на старо. Може би някой селянин го е използвал като кочина за купените от пазара свине. Ще извадиш ли най-после обяда, или ще ме оставиш да умра от глад?

Блеър извади голямата кошница и хлопна седалката.

— Отворът е достатъчно голям дори за възрастен човек, — продължи тя, докато вадеше кутията с пържено пиле, глиненото гърне с картофена салата и запечатаната стомна с изстудена лимонада.

— Цял ден ли ще размишляваш на глас за големината на сандъка? Не искаш ли да ти разкажа няколко случки от времето, когато бях стажант-лекар в Чикаго?

Трябва на всяка цена да измисля нещо, за да отклоня вниманието й от багажника под капрата, рече си той. Ако пазачите на миньорските лагери бяха поне наполовина толкова наблюдателни, колкото Блеър, отдавна нямаше да съм жив…

С парче пилешко в една ръка и юздите в другата той заразказва някаква дълга история за млад мъж, доведен от полицията в болницата, понеже посинял от задух. Лекарите го обявили за умрял. Само Леандър не се отказал от борбата. Опитал с ритмични движения на гръдния кош, но когато дишането не се възстановило, прегледал основно пациента и открил, че зениците са се свили като главички на карфица. Така установил диагнозата: мъжът бил жертва на капките „Нокаут“, с други думи, бил отровен с опиум.

— Сама ли ще си изядеш картофената салата? — попита Лий, но когато Блеър му подаде глиненото гърне със забита в картофите вилица, допълни, че има само две ръце и те вече са заети от пилето и юздите. Значи тя трябваше да седне до него и да го храни с вилицата.

— Продължавай да разказваш!

— Разбрах, че ще го спася от кома само ако продължа изкуственото дишане, докато дойде на себе си. Никой от лекарите не пожела да си губи времето с този безнадежден случай, който според тях щеше да завърши със смърт, затова си легнаха, а аз се сменях със сестрите и продължих усилията си да спася живота му.

— Убедена съм, че сестрите с удоволствие са ти помагали — отбеляза хапливо Блеър.

— Нямах никакви проблеми — ухили се Лий.

Тя пъхна в устата му вилицата с набодено на нея голямо парче.

— Вместо да се хвалиш, разкажи докрай историята.

Леандър подробно описа как борбата за живота на мъжа продължила цяла нощ — разтривал голия му корем с леденостудена кърпа, масажирал сърцето му и изливал в устата му литри черно кафе. Сменял се със сестрите и цяла нощ карали мъжа да се движи и го развеждали из стаята. На зазоряване най-после решили, че е вън от опасност, сложили го в леглото и го оставили да спи.