Джуд Деверо - Сърце от пламък

Лий дремнал само два часа, след което отново отишъл на работа и започнал сутрешните си визитации. Смятал скромно, да приеме въодушевените благодарности на спасения пациент за неуморните си усилия през нощта.

Той обаче ме поздрави с думите: „Я вижте, докторе, не намериха часовника ми! Скрих го в панталона и крадците, които ме натъпкаха с опиум, не можаха да го открият!“

— И не каза нито дума на благодарност? — попита невярващо Блеър.

Леандър се усмихна и в същия миг тя осъзна комичността на ситуацията. Професията на лекаря не беше, както смятаха хората, благославяна и възхвалявана дейност, а изискваше тежък и упорит труд.

Привършиха обяда и тъй като имаха още доста път, Блеър накара Лий да й разкаже още някои истории от работата си в болниците на Америка и Европа. За да му се отплати, тя разказа за вуйчо си Хенри и за следването си — за трудностите, на които била подлагана като жена, защото доцентите им смятали, че трябва да ги обучат да се съревновават с мъжете, които и без друго нямали особено високо мнение за колежките. Затова на изпитите жените трябвало да се проявяват по-добре от мъжете. Разказа му за жестокия тридневен изпит за приемане в болницата „Свети Йосиф“ и как го е спечелила. После въодушевено описа условията за работа в тази известна клиника. Не забеляза, че Лий я поглежда някак странно отстрани, и продължи да говори за бъдещата си работа там.

Рано следобед стигнаха границите на ранчото Уинтър и Лий я отведе в голямата стара сграда, където трябваше да посетят осемгодишната дъщеря на стопанина. Момичето беше боледувало от тиф, но вече беше много добре. Затова двамата бяха нагостени с топло мляко и пресни царевични питки.

— Вероятно това е единственото заплащане, което ще получим — засмя се Лий, когато отново се озоваха във файтона. — Селският лекар не забогатява. Радвай се, че ще те храня аз.

Блеър поиска да възрази, че няма намерение да остава в Чандлър, още по-малко да се омъжи за него, но нещо я възпря. Може би начинът, по който й намекна, че тя е пълноценен лекар и че ако се оженят, ще продължи да се занимава с професията. От гледна точка на тесногръдите предразсъдъци, които се ширеха в Чандлър по отношение на работещите жени, това беше голям комплимент.

Едва излязоха от ранчото, когато към файтона препусна разгорещен каубой и рязко спря на сантиметри от тях.

— Имаме нужда от помощта ви, док! — извика той.

Блеър се слиса, когато за разлика от предишния път Лий не препусна като светкавица след човека, а само попита:

— Да не сте от ранчото на Лейзи Джей?

Мъжът кимна.

— Тогава първо ще отведа дамата в ранчото Уинтър. После ще дойда с вас.

— Но човекът е ранен в корема и кърви като заклана свиня. Веднага трябва да се заемете с него.

Само преди ден Блеър би се възмутила гласно от факта, че Лий отказва да я вземе със себе си при някой пациент. Но междувременно беше разбрала, че той няма нищо против помощта й, следователно трябваше да има основателни причини за решението си. Затова меко сложи ръка на рамото му.

— Каквото и да стане, аз съм с теб. Не искам да ме предпазваш от всяка опасност. — Решителният тон на гласа й подсказваше, че ще го последва независимо от волята му.

— Ония спряха огъня, док — обади се каубоят. — Нищо няма да се случи с дамата, докато се занимавате с Бен.

Леандър изгледа Блеър и вдигна очи към небето.

— Надявам се, че после няма да съжалявам цял живот за постъпката си — промълви той и камшикът изплющя по гърба на коня. Файтонът потегли по обичайния рязък начин.

Блеър понечи да запита какво се разиграва тук, но Леандър сложи ръка на кръста й и я побутна да влезе в развалината. Когато очите й привикнаха с полумрака, тя различи очертанията на мъж и дебела жена, които клечаха на пода пред прозореца — или пред онова, което беше останало от него. Двамата стискаха пушки в ръце, до тях имаше два револвера, готови за стрелба, а наоколо — купчина празни патронени гилзи. В един ъгъл стояха три коня. Блеър се огледа с широко разтворени очи: това, което видя, въобще не й хареса.

— Ще го закърпим и веднага ще офейкаме — пошепна Лий и я върна по този начин към същинската цел на посещението им.

В най-тъмния ъгъл на хамбара лежеше мъж с бледо лице и притискаше с ръце корема си.

— Разбираш ли от хлороформ? — попита Лий, докато дезинфекцираше ръцете.

Блеър кимна и започна да разопакова бутилки и свещи.

— Понася ли алкохол? — обърна се тя към мъжа и жената край прозореца.