Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Къде е докторът?

Тя се обърна и видя в рамката на вратата едър мъж с карирана риза и високи кожени ботуши. Лицето му издаваше загриженост.

— Аз съм лекарка — отвърна Блеър. — Имате нужда от помощ ли?

Хлътналите в мършавото лице очи я измериха от глава до пети.

— Файтонът отвън не е ли на док Уестфийлд?

— Франк? — прозвуча гласът на Лий зад гърба му. — Какво е станало?

Каубоят бързо се обърна.

— Една кола се срути в клисурата. В нея имаше трима мъже. Единият е много зле.

— Вземи чантата ми! — извика през рамо Лий и изтича на двора.

Когато Блеър го последва, конят вече потропваше нетърпеливо с крака. Тя благодари на ум на мистър Кантрел, метна двете чанти вътре, хвана се за вратичката и скочи на стълбичката. Кройката на костюма й позволяваше пълна свобода на движение.

Лий я сграбчи с една ръка за рамото, с другата дръпна юздите и насочи втурналия се в галоп кон по коларския път. Помогна й да заеме мястото си и когато тя седна на седалката с двете чанти между краката си, приятелски й смигна. Стори й се, че в очите му проблесна гордост.

— Пътят води към ранчото Си Бар — поясни Лий. — Франк е пръв работник там.

Файтонът следваше каубоя по петите и Блеър се чудеше как Лий успява да го постигне. След около четири мили пред тях се появиха четири колиби и оградено пасище, сякаш залепнали за стръмния склон на Еърс Пийк.

Лий посегна към чантата си, хвърли юздите в ръцете на единия от тримата каубои, втурнали се насреща им, и хукна към най-близката колиба. С чанта под мишница Блеър го следваше до петите.

На нара беше полегнал мъж с прогизнал от кръв ръкав. С два сръчни разреза Лий отстрани ризата и силна струя кръв опръска дрехата му. Коричката, образувана от плата, беше запушила временно дупката в артерията и беше предотвратила кръвоизлива. Лий притисна кръвоносния съд с два пръста, нямаше време дори да си измие ръцете.

Каубоите се струпаха около леглата и не им оставиха място за работа. Блеър изля карбол върху ръцете си и с привичен жест, сякаш двамата от години работеха заедно, Лий отпусна краищата на артерията. Тънките пръсти на Блеър моментално се сключиха около нея. Той бързо дезинфекцира ръцете си, вдяна конец в една игла и докато Блеър държеше раната отворена, сръчно заши артерията. Само след минути зашиха и раната.

Каубоите отстъпиха назад с очи, вперени в Блеър.

— Мисля, че ще се оправи — проговори Лий, изправи се и изтри с чиста кърпа кръвта от ръцете си. — Загубил е доста кръв, но когато се съвземе от шока, ще се вдигне на крака.

Кой друг е ранен?

— Аз — обади се мъжът от съседния нар. — Кракът ми е счупен.

Леандър разряза панталона и опипа пищяла.

— Някой да го държи здраво за раменете. Ще дръпна силно и костите ще си дойдат на мястото.

Блеър се огледа в помещението, когато трима мъже пристъпиха пред нея да държат ранения. Очите и се спряха върху един великан с огромни мускулести ръце, облегнат на отсрещната стена. Широкото му, грубо лице беше белязано от десетки борби и побоища. Но Блеър видя единствено бледнината му, която сигнализираше за силна болка, и дясната длан, която подкрепяше лявото рамо.

Тя пристъпи към него.

— И вие ли пострадахте при падането?

Той я изгледа от горе до долу и отмести очи встрани.

— Ще чакам доктора.

Блеър сърдито се извърна.

— Аз също съм лекар. Но вие сте прав. Ще ви причиня повече болка, отколкото можете да понесете.

— Какво?! — произнесе пренебрежително мъжът.

Но когато Блеър отново го погледна, лицето му беше побеляло като платно.

— Седнете! — заповяда енергично тя и великанът послушно се отпусна на една пейка пред прозореца. Колкото се може по-внимателно Блеър отдели ризата от рамото му и веднага разбра, че предложенията й се потвърждават при падането в клисурата ръката беше изскочила от раменната става.

— Доста неприятно — промърмори Блеър.

Всички каубои бяха събрани около Лий, който тъкмо слагаше шина на счупения крак. Един от мъжете държеше бутилка уиски. Блеър я изтръгна от ръцете му и я подаде на пациента си с думите:

— Така ще го понесете по-лесно.

Не беше сигурна, че ще има достатъчно сила да направи онова, на което я бяха учили. Но знаеше, че не може да остане бездейна и да чака Лий да се справи със счупения крак, докато мъжът се превива от болка. Веднъж вече беше намествала извадена раменна става, но тогава пациентката беше малко момиченце.

Пое дълбоко въздух, измърмори някаква молитва, изви долната част на ръката му и я притисна до мощния гръден кош. Придърпа с крак сандък консерви, качи се отгоре му, напрегна височките си сили, вдигна грамадната ръка във въздуха и я завъртя. Повтори движението колкото се може по-внимателно, за да не му причинява излишни болки. Изпоти се и се задъха от напрежение, защото ръката, която се опитваше да намести, беше широка колкото бедрата й.