Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Естествено — отговори учудено каубоят. — Но тук нямаме бренди. Вие носите ли нещо?

Блеър търпеливо обясни:

— Опитвам се да пресметна колко хлороформ да му дам. Мъж, който трябва да изпие поне една бутилка уиски, за да му се замае главата, има нужда от повече хлороформ за упойката.

Каубоят се ухили.

— Бен ще надпие когото си поиска. Чувства се добре едва след две бутилки уиски. Никога не съм го виждал пиян.

Блеър кимна, опита се да измери на око килограмите на ранения и натопи кърпата в хлороформ. Когато газът започна да действа, мъжът се разбесня и Блеър легна отгоре му с цялата си тежест, докато Леандър притискаше краката му.

За щастие каубоят беше доста отслабнал от загубата на кръв и съпротивата му не нанесе съществена вреда на раната.

Когато Лий смъкна панталона на ранения и двамата видяха дупката, която куршумът беше направил в корема му, Блеър прецени, че шансовете за спасение са нищожни, но Лий, изглежда, не споделяше мнението й. Той веднага се зае да разтваря обвивката на корема.

Един приятел на вуйчо й Хенри, специалист по чревна хирургия в Ню Йорк, им беше дошъл на гости, когато в болницата доведоха малко момиченце, паднало върху долната половина на счупена бутилка. Блеър присъстваше на операцията, когато хирургът извади стъклата от корема на детето и заши три дупки в дебелото черво. Тази операция до такава степен я впечатли, че тя реши също да специализира чревна хирургия.

Но когато сега започна да вдява игла след игла и да ги подава на Лий, тя беше способна само на почтително учудване. Куршумът беше влязъл през бедрената кост, беше профучал напреки през корема и накрая беше излязъл отзад. При това беше пробил всички вътрешности, които се бяха изпречили на пътя му.

С дългите си пръсти Леандър проследи точно пътя на куршума и започна да съшива черво след черво. Блеър преброи четиринадесет дупки преди да стигнат до кожата, където беше излязъл куршумът.

— Четири дни няма да му давате нищо за ядене — нареди Леандър, когато приключи с шиенето. — На петия ден му дайте да пие. Ако не спазите стриктно забраната или той тайно изяде нещо, ще умре най-много след два часа. Яденето е отрова за него. — Той вдигна очи към застаналия наблизо каубой. — Ясен ли съм?

Никой не отговори, защото в същия миг пет-шест куршума профучаха покрай главите им и се забиха в стените.

— Проклятие! — изруга Лий и преряза с ножичката последния конец. — Надявах се да ни оставят достатъчно време.

— Но какво става тук? — попита Блеър.

— Тия идиоти водят война за пасища — отговори Лий, без да снижава глас. — В околностите на Чандлър непрекъснато избухват подобни размирици, но тази тук трае вече шест месеца. Вероятно ще се наложи да останем известно време в тази развалина, докато решат да спрат огъня.

— Нима има и паузи в стрелбата?

Лий грижливо изтриваше ръцете си.

— Всяка война си има правила. Като ранят някого, спират огъня и викат лекар да го зашие. За нещастие не се интересуват дали лекарят е успял да се оттегли и скоро пак почват да стрелят. Нищо чудно да седим тук до утре сутринта. Веднъж ме задържаха два дни в едно такова скривалище. Надявам се, най-после разбираш защо исках да те оставя в ранчото на Уинтър.

Блеър започна да почиства инструментите и да ги разпределя в двете чанти.

— Значи просто ще чакаме?

— Точно така.

Лий я отведе зад ниската кирпичена стена, която някога е отделяла хамбара от жилищното помещение. Оттегли се в най-скрития ъгъл и посочи на Блеър да седне до него, но тя не пожела. Имаше чувството, че близостта му е опасна, затова се облегна на отсрещната тухлена стена. Но когато след минути един куршум се заби в стената на половин метър над главата й, тя буквално влетя в разтворените му ръце и скри лице на гърдите му.

— Никога не бях помислял, че войната за пасища толкова ще ми хареса — промърмори Лий, докато целуваше тила й.

Не мина много време и Лий осъзна, че не може да продължава размяната на нежности — не им беше тук мястото, когато огледаха чужди хора и покрай главите им свиреха куршуми.

— Добре де, спирам — промълви той и се усмихна на разочарованието, което се изписа по лицето на Блеър.

Тя не се отдръпна от него. Остана сгушена в обятията му, тъй като близостта му й създаваше чувство за сигурност и свистенето на изстрелите почти не се чуваше.

— Разкази ми къде си учил хирургия.

— Аха, пак почваме романтичните описания. Чакай да си помисля. Първата ми операция беше в…