Джуд Деверо - Сърце от пламък

След първите си посещения в рудниците Лий се връщаше мрачен у дома и дни наред не разговаряше с никого. Чандлър беше богат град. Сестра му си купуваше десетки метри скъп кашмир, а в миньорските лагери децата ходеха боси по снега. Мъжете, спечелили с тежък труд заплатата си, често чуваха от касиера, че част от парите се удържа заради услугите, които им оказва компанията.

Колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че трябва да направи нещо за тези измъчени хора. Нямаше представа какво да стори, докато един ден прочете статии във вестниците за организиране на профсъюзи и консолидиране на работническото движение на Източния бряг. В присъствие на баща си се зае да разсъждава на глас как би могъл да убеди представители на профсъюзите да дойдат в Колорадо.

Щом Рийд разбра какво се върти в главата на сина му, веднага се опита да го разубеди, но Лий продължи да обикаля лагерите и колкото повече неща виждаше там, толкова по-конкретни ставаха плановете му да предприеме нещо срещу това зло. Замина за Кентъки, срещна се е за пръв път в живота си с профсъюзни дейци и подробно им описа обстановката в каменовъглените мини на Колорадо. При тази среща узна, че първите опити за създаване на профсъюз на миньорите са се провалили и че рискува живота си, ако се ангажира с делото на работническото обединяване.

Тогава пред очите му се появи образът на слабичкото тригодишно момиченце, умряло в ръцете му от белодробно възпаление, и Лий обеща да направи всичко, което се искаше от него, за да помогне за подобряване живота на миньорите.

Досега беше прекарал тайно трима профсъюзни функционери, но собствениците на мините скоро узнаха, че профсъюзите са успели да проникнат сред работниците с помощта на външен човек. Начинанието му ставаше все по-опасно.

През последната година един от миньорите, огромен мъж на име Раф Тагърт, започна да се представя като главен подбудител на тези действия и да намеква, че именно той вкарва нелегално в мините профсъюзните агитатори. Кой знае по каква причина, този мъж беше убеден, че нито пазачите, нито собствениците ще му сторят нещо и че няма да скалъпят някои „нещастен случай“, за да го премахнат от път си. Носеха се слухове, че брат му бил женен за сестрата на Фентън, но никой не знаеше нещо по-точно. Тъй като миньорите често сменяха местожителството си, когато един рудник се закриваше и се откриваше нов, никой не беше живял достатъчно дълго по тези места, за да помни нещо, случило се напреди почти тридесет години.

Но каквато и да беше причината, подозренията се насочваха към Раф Тагърт и досега никой не беше заподозрял, че младият лекар Леандър Уестфийлд, който безкористно се грижеше за миньорските семейства, е съучастник на профсъюзните агитатори.

Когато Лий спря файтона пред портата на мина „Импрес“, той се опита въпреки умората си да изглежда невъзмутим и пусна няколко шеги към пазачите. Никой не провери нито него, нито превозното средство и Лий бързо препусна към най-отдалечения ъгъл на лагера, скри човека от профсъюза в една горичка, после, тръгна от къща на къща да съобщи на работниците за пристигането му. За да не се вдига шум, мъжете се срещаха с него на групи по трима. Младият профсъюзен деец щеше да остане през целия ден и половината нощ в лагера, като всяка секунда рискуваше живота си. Лий преглеждаше децата на миньорите и обясняваше на бащите им как да се срещнат с човека от профсъюзите, обяснявайки това, той също рискуваше живота си, защото знаеше, че сред миньорите действат шпиони на минната компания.

Когато в неделя сутринта Блеър се събуди, тя се почувства великолепно. Протегна се доволно в леглото, вслуша се в птичите песни пред прозореца си и си помисли, че това е най-прекрасната утрин в живота й. Душата й беше препълнена с всички ония неща, които беше преживяла с Лий предния ден, с това, което самата тя беше извършила. Припомни си как той заши червата на мъжа с простреляния корем, колко сръчни и внимателни бяха ръцете му, как знаеше какво да стори във всеки отделен момент.

Поиска й се Алън да беше присъствал на тази сложна операция и изведнъж се изправи като свещ в леглото си. Алън! Напълно беше забравила, че вчера в четири часа следобед двамата си бяха уговорили среща. Беше толкова загрижена за Хюстън и глупавото й държане по повод на ония ужасни пръстени, а после се обади Лий и тя реши, че само чувството за дълг го е накарало да я покани и да посети пациентите му с него. Откъде да знае, че ще се върне в къщи едва на следващата сутрин!