Джуд Деверо - Сърце от пламък

После преобърна чашата за чай на Хюстън, но тя само се усмихна и даде знак на прислужницата да й донесе друга. Изпи шест чаши изстуден чай, преди Блеър да забележи че Сюзън тайно пълни чашата му от друга кана. Чак тогава тя се сети, че Хюстън е наредила да му сервират тъмна бира вместо чай.

Говореше с пълна уста и по брадичката му два пъти полепваха парченца картофи. Тогава сякаш си имаше работа с малко дете, Хюстън докосна ръката му и посочи салфетката, която си стоеше сгъната до чинията му.

Блеър престана да яде. Не понасяше да я бомбардират непрекъснато с парченца от храна или да държи чашата си да не падне, докато този всезнайко монополизираше разговора. Разговор — глупости! Той просто държеше реч.

Най-лошото беше, че трябваше да гледа как Хюстън, майка й и мистър Гейтс са го зяпнали в устата. Сякаш всяка дума беше от злато. Всъщност така си и беше, помисли си отвратено Блеър. Никога не беше обръщала внимание на парите, но вероятно за повечето хора те бяха основното съдържание на живота им. Във всеки случай Хюстън го приемаше така и беше готова да прекара дните си като съпруга на този ужасен, недодялан тип.

Блеър посегна към свещника, за да предотврати падането му когато Тагърт повторно си сипа сос. Готвачката сигурно го е разбъркала в големия казан за пране, помисли си тя.

Точно в този миг Тагърт прекъсна обясненията си, че благосклонно позволява на мистър Гейтс да се включи в покупките на недвижими имоти, и впи очи в Блеър. Внезапно охотата му за приказки изчезна и той бутна стола си назад.

— Не е ли време да вървим, миличка? Нали искаше да се разходиш в парка, преди да се стъмни…

Поне да беше попитал дали другите са свършили с обяда, помисли си възмутено Блеър. Не, господинът искаше да си върви и с тон на паша пожела Хюстън да го придружи. Вместо да протестира, сестра й послушно го последва навън.

— Е, Лий — заговори с усмивка Оупъл и почти си изкриви врата, като се опита да извърти глава в люлеещия се стол и да вдигне поглед към него. — Не те чух да влизаш. — Тя го погледна по-внимателно. — Изглеждаш доста по-добре, отколкото преди два-три дни. Какви са причините за това? — И направи физиономия, сякаш искаше да добави: „Какво ти казвах аз?“

Лий се наведе и я целуна по бузата, после се отпусна в едно от креслата, поставени на задната веранда. Взе една голяма червена ябълка и започна да я върти в ръцете си.

— Може би не толкова искам да се оженя за дъщеря ти. Може би просто искам да те имам за тъща.

Оупъл отново се зае с бродерията си.

— Значи смяташ, че имаш шансове да спечелиш дъщеря ми. Ако си спомням добре, при последния ни разговор беше убеден в противното. Какво се промени през последните дни?

— Какво ли? Целият свят се промени. — Лий лакомо захапа ябълката. — Ще спечеля. Не само ще спечеля, ами ще предизвикам земетресение. Оня беден момък Хънтър няма никакви шансове.

— Струва ми се, че си намерил ключа към сърцето на Блеър, а той не се крие в цветята и бонбоните.

Леандър се ухили доволно, вдигна очи и каза:

— Ще я ухажвам така, както най-много й харесва — с огнестрелни рани, отравяния на кръвта, белодробни възпаления, ампутации и всичко, което мога да намеря за нея. Като започне пролетното изкарване на добитъка, ще й сервирам най-великолепните болести.

По лицето на Оупъл се изписа ужас.

— Какви страхотии чувам! Трябва ли да бъдеш толкова драстичен?

— Според натрупания досега опит нищо не може да я уплаши. Колкото по-страшно става, толкова повече тя се въодушевява. Но трябва някой да я наглежда, иначе ще си строши главата.

— И този някой ще бъдеш ти, нали?

Леандър се надигна.

— През всичките дни, които ми остават. Мисля, че току-що чух гласа на любимата си. Ще видиш — само след седмица ще хукне към брачния олтар!

— Лий!

Той се спря в рамката на вратата.

— А кой ще й каже за отказа на „Свети Йосиф“ да я приеме?

Леандър съзаклятнически смигна.

— Ще приложа всичките си хитрини, за да не го узнае никога. Ще направя така, че тя да им откаже. Какво си въобразяват ония хора, като твърдят че тя е недостойна да работи в мизерната им болница?

— Дъщеря ми е добра лекарка, нали? — промълви Оупъл и лицето й засия от гордост.

— Не е лоша — отговори с тих смях Лий и тръгна към салона. — Не е лоша за жена.

Блеър го намери в салона. Вчерашният ден беше ужасно разочарование за нея. Алън не се обади, Лий не се появи никакъв, а и през цялото време я разкъсваше тревога за Хюстън, която се продаваше на онзи ужасен Тагърт. Затова, когато отиде при Леандър, в сърцето й се промъкна страх. Дали ще се държи отново като доктор Уестфийлд или като мъжа, който използваше всеки повод да я обижда?