Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Знам колко много ти се иска да се върнеш в Пенсилвания и не те упреквам. Но съвместната работа с теб ми достави такава радост и удовлетворение — и тъй като съм убеден, че вече няма да се върнеш в нашия град след целия този горчив опит, който насъбра благодарение на мен през последните дни, искам да те попитам: би ли ми оказала честта да поработим заедно известно време? Баща ми обеща да убеди управителния съвет на болницата да ти даде разрешение за работа там под мое ръководство. Така бихме могли да лекуваме заедно пациентите, докато дойде сватбата на Хюстън. О, Блеър, как бих искал да видиш плановете ми за женската клиника! Не съм ги показвал никому, а толкова ми се ще да споделя намеренията си именно с теб. Може би дори ще ми помогнеш да ги осъществя — ако все още имаш време, искам да кажа.

Блеър отиде в отсрещния ъгъл на стаята. Не мислеше, че е имала по-хубав ден в живота си от съботата, прекарана с Леандър, а щом сега се разваляше и годежът, Хюстън нямаше да се чувства задължена да се омъжи за онзи Тагърт. И все пак…

— Алън също може да работи с нас. Божичко, ако той е поне наполовина толкова добър, колкото си ти… Така ли е?

Блеър бързо се върна в реалността и се изчерви, защото досега изобщо не беше помислила за Алън.

— Питаш дали е добър? Така мисля. Да, разбира се, че е. Но досега не е имал възможност да практикува под ръководството на опитни лекари като мен. Искам да кажа, аз имах късмет, че вуйчо Хенри се радва на голямо уважение в лекарските среди, и аз му помагах в хирургически операции, когато бях още почти дете. Асистирала съм му при различни спешни случаи и научих много, защото той е великолепен хирург. Но… — Тя спря за момент. — Разбира се, Алън също е отличен лекар — завърши с твърд глас Блеър.

— Сигурно е така и аз мисля, че тримата много добре ще работим заедно. Впрочем Алън също ли взе участие в приемния изпит за болницата „Свети Йосиф“?

— Да, но той не…

— Какво не?

Блеър издаде долната си устна напред. Беше смутена.

— Комисията прие само първите шест.

— Разбирам. Е, може би е имал лош ден. Да дойда ли утре в шест часа да те взема? А дотогава библиотеката ми е на разположение на добрата колежка. — Той бързо целуна ръката й и изскочи от стаята.

На следващата сутрин Блеър беше готова в пет и половина. Облечена в униформения си костюм, с чанта в ръце, тя седеше на края на леглото и размишляваше какво да прави, докато стане шест. Дали да слезе на партера да го чака, или той пак ще се покатери през прозореца?

Когато часовникът в салона удари шест, тя отвори вратата на стаята си, защото й се стори, че чува звънеца на вратата. Полетя надолу по стълбите и се озова в антрето в същия миг, когато полузаспалата Сюзън отваряше вратата на Леандър.

— Добро утро! — усмихна се той. — Готова ли си?

Блеър отговори на усмивката му.

— Не можете да излезете така, мис Блеър-Хюстън. Не сте закусили, а пък и готвачката още не е станала. Почакайте, докато се облече.

— Ти закусил ли си? — попита Блеър.

— Струва ми се, че дни наред не съм хапвал нищо — отговори Лий. Когато й се усмихна, Блеър отново помисли колко е красив с тези зелени очи.

И кой знае защо, в същия миг тя си спомни нощта, през която му се отдаде. Странно, че мислите й я отнесоха към онези часове, които толкова се стараеше да з забрави. Може би причината беше, че той повече не се опитваше да я дразни.

— Ела в кухнята и ще ти приготвя закуска. Поне пържени яйца със сланина ще мога да направя. Яденето в тази къща е изцяло съобразено с мистър Гейтс. Той става късно, но днес не можем да го чакаме.

Половин час по-късно Лий се отдръпна от голямата дъбова маса в кухнята и доволно изтри устата си.

— Не предполагах, че умееш и да готвиш. Кой мъж би очаквал жената да бъде всичко едновременно: готвачка, приятелка, колежка и… — Той сведе очи и понижи глас: — …Любовница? Не, толкова добро няма по света. — После с въздишка вдигна очи. — Заклех се, че ще загубя с достойнство и спокойно ще те пусна да си отидеш. — Усмивката му беше искрена като на малко момче. — Прости ми, ако понякога се забравям…

— Да, разбира се — отговори нервно Блеър, тъй като споменът за нощта не искаше да я напусне. За онази нощ, когато реши, че трябва да му стане любовница в ролята на сестра си, когато ръцете и устните му…

— Не са ли чисти?

— Моля? — сепна се тя, връщайки се в реалността.

— Гледаш втренчено ръцете ми и аз реших, че нещо не е в ред.