Джуд Деверо - Сърце от пламък

В стаята влезе Сюзън и съобщи, че веднага след закуска семейството ще отиде на църква и мистър Гейтс очаква тя също да присъства. Блеър скочи от леглото и бързо започна да се облича. Вероятно Алън също щеше да дойде в църквата и тя можеше да му обясни защо не е спазила уговорката им.

Алън беше там, три реда по-напред, но каквото и да правеше Блеър, след един бегъл поздрав той дори не се обърна да я погледне. И което беше още по-отчайващо, седеше непосредствено до мистър Уестфийлд и дъщеря му Нина. След службата Блеър успя да поговори на четири очи с него в малкия църковен двор.

— Значи през цялото време си била с Уестфийлд — започна Алън веднага щом останаха сами. Очите му гневно святкаха.

Въпреки добрите си намерения да покаже разкаяние, Блеър не можа да се стърпи:

— Доколкото си спомням, ти беше този, който се съгласи на това проклето състезание — не аз! Уговорката беше, че нямам право да отклонявам поканите на Леандър.

— И това важи за цялата нощ? — Удаде му се да я погледне отвисоко, макар че двамата бяха почти еднакви на ръст.

Блеър бързо премина в самоотбрана:

— Работихме цял ден. Повикаха ни при ранен и попаднахме между фронтовете на една война за пасища. А Леандър каза…

— Спести ми мъдростите му. Трябва да вървя, имам други планове за днес.

— Други планове? А аз си мислех, че днес следобед…

— Утре ще ти се обадя по телефона. Ако въобще мога да те открия. — С тези думи той се завъртя на токовете си и я остави сама.

След малко покрай нея мина Нина Уестфийлд и обясни, че Лий ще остане цял ден в болницата. Блеър се качи в каретата заедно с майка си и втория си баща и дори не забеляза, че Хюстън е изчезнала.

В къщи майка й се засуети около масата за обяд, подреди цветята и постави в средата на най-красивия сребърен свещник.

— Гости ли очакваш? — попита разсеяно Блеър.

— Да, мила. Той ще дойде на обяд.

— Кой ще дойде на обяд?

— Кен! О, Блеър, той е великолепен мъж. Сигурна съм, че ще ти хареса.

Само след няколко минути вратата се отвори и Хюстън влезе в салона под ръка със своя милионер, като че току-що беше спечелила голямата награда от лотарията. Блеър го беше зърнала за миг в църквата и сега си призна, че този мъж наистина изглежда добре — не че беше красавец като Леандър или Алън, но беше много представителен, едър и мускулест.

— Заповядайте на масата, мистър Тагърт, седнете до Хюстън, а насреща ви ще бъде Блеър — покани го майката.

Всички седнаха около масата и известно време гледаха чиниите си или из стаята, без да отварят уста.

— Надявам се, че обичате ростбиф — заговори мистър Гейтс, докато разрязваше огромното парче.

— Сигурен съм, че ще ми се услади повече от онова, което обикновено ми сервират. Искам да кажа, преди Хюстън да ми намери някой добър готвач.

— Ангажирала ли си вече готвачка, Хюстън? — осведоми се с хладен глас Оупъл, за да припомни на дъщеря си, че в последно време се губи с часове, без да иска разрешение от домашните си.

— Мисис Мърчисън, поне за времето, когато Конрадови са в Европа. Сър — обърна се тя към мистър Гейтс, — мистър Тагърт има няколко предложения за изгодно влагане на капитали.

Оттук нататък няма спиране, помисли си Блеър. Тагърт се държеше като слон в кокошарник. Когато мистър Гейтс го попита дали си струва да се купуват железопътни акции, той изрева с вдигнат юмрук, че с тия акции вече не може да се подмами иззад печката дори едно куче, вече цялата страна била опасна с железопътни линии и от тях не можело да се извлече добра печалба — „най-много няколко мизерни стотина хиляди“. Юмрукът му тресна по масата така, че чашите издрънчаха и всички присъстващи се стреснаха.

В сравнение с темперамента на Тагърт и мощния му глас мистър Гейтс беше същинско щурче. Тагърт не допускаше дори най-малкото противоречие, той беше прав във всичко и жонглираше с цифри, сякаш аритметиката започваше от един милион долара.

И като че крясъците и арогантността му не бяха достатъчни, та проявяваше и маниери, от които на човек започваше да му се повдига. Режеше картофите с нож и когато месото изскочи от чинията му и се приземи чак пред чашата на Блеър, той нито за секунда не прекъсна поученията си как мистър Гейтс да ръководи пивоварната, а спокойно хвана парчето с пръсти и го хвърли обратно в чинията си. Когато му предложиха три различни сорта зеленчук, той закри с ръка чинията си, размачка на пюре картофите, които беше натрупал, и изля отгоре им цяла купа сос. Преди другите да започнат, вече беше погълнал почти половината от четирикилограмовото печено.