Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Искал си да говориш с мен? — попита предпазливо тя.

Леандър направи физиономия, която беше напълно нова за него. Изглеждаше й плах като момче.

— Дойдох да ти кажа нещо, ако нямаш нищо против да ме изслушаш.

— Естествено, че нямам нищо против — отговори тя. — Защо да не си поговорим.

Блеър се настани в червеното брокатено кресло, а Леандър остава прав пред нея с шапка в ръка, мачкайки я като носна кърпичка. Когато Блеър го покани да седне, той смутено поклати глава.

— Не е лесно да ти кажа това, за което дойдох. Не е лесно да призная поражението си, особено по този важен за мен въпрос. Толкова много исках да те спечеля за своя жена…

Блеър понечи да каже нещо, но Леандър вдигна ръка, за да я възпре.

— Не, остави ме да ти кажа докрай онова, което съм решил. Тежко ми е, но трябва да го направя, защото вече не мога да мисля за нищо друго.

Лий продължи да мачка шапката си в ръце и пристъпи към прозореца. Никога не го беше виждала толкова нервен.

— Съботата — денят, който прекарахме като колеги-лекари — беше от огромно значение за мен. До този ден бих заложил всичко, което притежавам, в подкрепа на убеждението си, че една жена не може да бъде добър лекар, но ти ме накара да променя мнението си. През този ден ти ми показа, че жената може не само да бъде добър лекар, но и много по-добър от повечето мъже.

— Много ти благодаря — промълви Блеър и по гърба й пробягнаха сладостни тръпки.

Лий обърна лице към нея.

— Затова сега се отказвам от състезанието

— Какво?

— Да, отказвам се от съревнованието или както там го наричаш. Вчера, докато работех сам в болницата, внезапно проумях колко ме е променил денят, който прекарахме като колеги. Трябва да знаеш, че винаги съм работил сам, но когато в събота станахме екип… За мен това беше нещо като осъществяване на отдавнашна мечта. Толкова си подхождахме, така идеално се разбирахме — почти като любовна двойка. — Той млъкна и впи очи в нея. — Естествено изразявам се метафорично.

— Разбира се — промърмори тя. — Но засега не схващам смисъла на думите ти.

— Наистина ли? Исках да кажа, че вероятно загубих съпруга, но затова пък спечелих колежка! Може би съм се отнасял към тази жена с малко или с никакво уважение може би дори приложих няколко непочтени номера, а да й покажа, че приятеля й хич го няма, защото не може да плува, нито да гребе, дори да язди, но те уверявам, че никога не бих сторил подобно нещо на една колежка, която заслужава уважението и… да, и възхищението ми.

Блеър слисано замълча. Вярно, описанието на Алън не беше особено коректно, но хвалебственият химн зазвуча толкова сладко в ушите й, че не й даде сърце да го опровергае.

— Нима искаш да кажеш, че вече не настояваш да се ожениш за мен?

— Искам да кажа, че те уважавам, и тъй като разбрах, че желаеш да се омъжиш за Алън Хънтър, ми стана ясно, че не бива да се изпречвам на пътя ти. Ние сме равноправни колеги — професионалисти и аз не мога да продължа с номерата, които прилагах до съботния ден. Вече не настоявам да останеш в Чандлър. Можеш да напуснеш града с човека, когото обичаш, и аз те уверявам, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да възпра Гейтс да не съобщи в Пенсилвания за загубата на твоята… девственост.

Блеър се надигна.

— Все още не съм сигурна, че съм те разбрала добре. Значи мога да си замина по всяко време? Вече няма да ме шантажираш и няма да правиш Алън за смях пред хората? И приемаш всичко това, защото вярваш, че съм добър лекар?

— Съвсем точно. Вярно е, мина доста време, преди да се осъзная, но най-после и това стана. Какъв ще бъде бракът ни, ако почива само на любовна страст? Естествено ние изпитваме физическо привличане един към друг и нощта, която прекарахме заедно, беше прекрасна, ала това все още не е основа за траен брак. Вие с Алън имате тази база: разбирате се, разговаряте за общите си интереси, освен това съм сигурен, че ти ще реагираш на… на докосванията му по същия начин, както и на моите. Може би вече сте го изпробвали през изминалите дни, кой знае…

— Моля?

Леандър наведе глава.

— Прости ми. Ето че пак започнах да те обиждам. Щом сме двамата, непрекъснато те дразня. Сега сигурно няма да искаш да чуеш останалото.

— Слушам те — промълви тя. — Кажи ми всичко.

Странно, но Блеър се почувства изоставена. Естествено беше прекрасно, че Леандър признава професионалните й качества, но тя като че ли очакваше друго — и сама не знаеше точно какво.

Когато Лий отново я погледна, очите му горяха с буен пламък.