Джуд Деверо - Сърце от пламък

Но когато устните им се озоваха само на милиметри едни от други, Лий трепна и трескаво засъбира картоните.

— Вече е късно. По-добре е да се прибираме. Явно надценихме силите на Алън, освен това е безсмислено да ви показвам плановете си. Ти вече няма да си тук, когато ще обзавеждам клиниката си. Тогава вече ще работиш в реномирана болница в големия град и няма да си блъскаш главата над всекидневните неприятности, които съпътстват всяко ново начало. Няма да има нужда да размисляш каква апаратура да си набавиш и как да разпределиш помещенията, колко персонал ти е необходим и колко пациенти можеш да приемеш, както и в кои области да се специализираш.

Той спря и въздъхна.

— Да… В твоята градска клиника всичко е отдавна запланувано и организирано, там не цари такава треска, както в една новооткрита болница.

— Но това съвсем не е лошо. Искам да кажа, че ще ми достави удоволствие да обсъдя с теб създаването на клиниката. Аз например бих направила специално отделение за изгаряния, освен това изолационна и…

Лий рязко я прекъсна:

— Правиш добри предложения, но в големите градове пациентите редовно плащат сметките си.

— Щом градските клиники са толкова добри, защо не си остана в твоята? — не можа да се сдържи Блеър. — Защо се върна?

С прекомерна, едва ли не почтителна грижливост той прибра плановете в стенния шкаф.

— Вероятно защото предпочитам чувството, че хората имат нужда от мен пред сигурността, — отговори той, като се обърна отново към нея. — На Изток има предостатъчно лекари, но тук трябва да се напрегнеш, ако искаш да свършиш работата си. Тук лекарските грижи са лукс. Тук имам чувството, че правя добро на хората, които зависят от мен. На Източния бряг нямах подобно усещане.

— Да не мислиш, че се връщам в Пенсилвания само заради сигурността? Или смяташ, че няма да се справя с тежкия труд?

— Моля те, Блеър, не исках да те обидя. Ти ме попита защо съм заменил едно сигурно и удобно работно място в голяма и безотказно функционираща клиника на Източния бряг за нашия малък град и аз ти изброих причините. Това е всичко. Ние сме колеги. Никога не е бих се осмелил да ти нареждам какво да правиш или да не правиш. Напротив. Ако си спомняш добре, аз отстраних от пътя ти всички препятствия, за да осъществиш мечтите си. Отказах се от намерението си да се оженя за теб, за да се върнеш спокойно на Изток, да се омъжиш за Алън и да работиш в своята болница, както искаше от самото начало. Какво още да направя, за да те подкрепя?

Блеър нямаше какво да отговори. Но сигурността й изчезна. Стори й се, че е голяма егоистка, като смята да работи в болницата „Свети Йосиф“ само за слава, вместо да помага на хората, както изискваше професионалната й етика.

— А що се отнася до Алън, по-добре е да го отведем в хотела — проникна в мислите й гласът на Лий.

Блеър изцяло беше забравила Алън и когато сега се обърна към него, видя, че е клюмнал напред в креслото си.

— Да, наистина трябва — промърмори разсеяно тя. Все още разсъждаваше над думите на Лий. Може би голямата болница наистина беше „по-сигурна“, но хората тук се разболяваха също като на Изток. Все пак там болните можеха да разчитат на много повече лекари, а тук нямаше дори свястна болница за жени. Във Филаделфия бяха създадени най-малко четири специализирани клиники за жени и деца. Там бяха назначени най-много лекари-жени и това беше естествено, защото много от жените предпочитаха години наред да понасят мъчителни болки, отколкото да бъдат прегледани от лекар-мъж.

— Да тръгваме ли? — попита Лий, след като събуди Алън.

По пътя за в къщи Блеър продължи да размишлява над всичко, казано досега. Дори когато си легна, тези мисли не я напускаха. Без съмнение градът се нуждаеше от лекарка. Тя можеше не само да помогне на Лий при създаването на новата клиника, но и да завърши при него практиката си.

— Не, не и не! — извика високо тя и удари с юмрук по възглавницата. — Няма да остана в този проклет град! Ще се омъжа за Алън, ще работя като стажант-лекар в болницата „Свети Йосиф“, а после ще отворя собствен кабинет във Филаделфия!

Заспивайки с това решение, Блеър не можа да не помисли още веднъж за стотиците жени на Чандлър, които имаха нужда от лекар. Нощта премина неспокойно.

В сряда сутринта Лий дойде във Вила Чандлър да я види и Блеър усети, че се радва на посещението му.

— Днес съм на работа едва късно следобед и реших да те попитам дали си съгласна да направим малка разходка на коне. Първо отидох в хотела и поканих Алън да излезе с нас, но той ми отговори, че е твърде уморен, а и без това не умее да язди. Сигурно ще ми се разсърдиш, че съм го подразнил, нали?