Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Аз… Не е ли време да вървим?

— Щом си готова.. — Той се изправи и й помогна да стане.

Блеър се усмихна, защото неволно си помисли за лошите маниери на мъжа, който искаше да се ожени за сестра й. Не можеше и дума да става за сравнение с Лий.

По пътя към болницата той я заразпитва за Алън и тя каза, че е обещал да ги чака пред болницата: — И действително младежът беше там, сънен и с мрачно изражение на лицето, което помрачня още повече, когато видя Блеър и Лий да пристигат заедно във файтона.

Денят беше дълъг и напрегнат. Лий като че ли носеше отговорност за всички пациенти в болницата и тримата работеха за дванадесет. В един часа следобед докараха четирима тежко ранени миньори, изровени след ужасно срутване в галериите на мина „Инекспресибъл“. Двама умряха, преди да успеят да ги прегледат, третият беше със счупен крак, а четвъртият беше между живота и смъртта.

— Не можем да го спасим — отбеляза Алън. — Чиста загуба на време.

Блеър изгледа мъжа, проснат пред нея, затворените очи и трепкащите мигли, които единствени издаваха волята му за живот. Не знаеше колко тежки са вътрешните наранявания, но се надяваше, че все пак има някакъв шанс за спасение. Ако се съди по вида му, отдавна трябваше да бъде мъртъв. Но той отчаяно се вкопчваше в живота.

Блеър вдигна очи към Лий и за момент те му напомниха погледа на младия профсъюзен водач.

— Смятам, че можем да го спасим. Най-добре да го разрежем и да видим какво може да се направи. Ясно е, че този човек иска да живее.

— Блеър — обади се раздразнено Алън, — и неграмотният вижда, че само след минути този човек ще свърши. Сигурно вътрешните му органи са на каша. Оставете го да умре при семейството си!

Блеър не му обърна внимание. Очите й бяха устремени в Лий.

— Моля те! — прошепна тя. — Моля те!

— Отнесете го в операционната! — извика Лий. — Не, по-добре не го движете! Ще го оставим на тази маса и ще го носим с нея.

Блеър имаше право, но Алън също. Далакът беше смачкан и силно кървеше. Изрязаха го и едно по едно се справиха с всички наранявания на вътрешните органи.

Поради многобройните вътрешни кръвоизливи трябваше да работят бързо и още преди да го осъзнаят, двамата отстраниха Алън от операционната маса. Леандър и Блеър образуваха превъзходен екип, а и имаха по-голям хирургически опит. Двамата зашиваха раните толкова бързо, че мисис Кребс едва смогваше да вдява иглите. Мисис Кребс беше най-сръчната операционна сестра и работеше само с Леандър след завръщането му в Чандлър. Алън скоро осъзна, че не може да устои на темпото, с което оперираха Блеър и Лий, затова отстъпи мястото си до операционната маса и предостави на тримата да завършат закърпването на ранения.

Когато най-после зашиха коремната обвивка, всички облекчено напуснаха операционната зала.

— Оттук нататък пациентът е в ръцете на Бога, въпреки това смятам, че направихме всичко, което беше по силите ни, за да му помогнем. — И Лий се ухили срещу Блеър. — Ти беше страхотна. Прав ли съм, мисис Кребс?

Яката сестра с посивели коси измърмори:

— Ще видим. Ако оживее… — После напусна залата.

— Тази жена май не обича да прави комплименти — усмихна се Блеър, докато изтриваше ръцете си от кръвта.

— Ще получиш комплимент само когато го заслужиш. Аз все още очаквам своя. Но едва от две години съм в тази болница.

Двамата се засмяха и Блеър изобщо не забеляза, че Алън се е облегнал на стената до прозореца и ги наблюдава.

След кратка почивка тримата отново се заеха с работа и късно следобед се занимаваха с едно дете, донесено в болницата с тежки изгаряния. Блеър и Леандър изглеждаха неуморими, докато Алън се влачеше след тях и му се струваше, че става все по-излишен. Два пъти се опита да заговори Блеър и да я убеди, че е крайно време да се прибере в къщи, но тя не го слушаше. Следваше Лий по петите и не се отделяше от него нито за миг. В десет часа вечерта Алън беше на прага на пълното изтощение.

— Хайде да отидем в кабинета ми — каза Лий, когато удари единадесет. — Приготвили са ни бира и сандвичи, а и смятам да ви покажа нещо.

Алън се отпусна в креслото и се зае със сандвичите, докато Лий извади няколко навити картона и ги разстла върху масата.

— Това са плановете ми за женска клиника — място, където всички жени ще бъдат внимателно изслушвани при всяка своя болест и съответно лекувани. — Той изгледа Блеър и се усмихна. — Но не с конски тор и пластир против рак.

Тя отговори на усмивката му и внезапно забеляза, че лицето му е само на сантиметри от нейното — с изражение, което бе видяла само веднъж. Онази нощ. Преди да осъзнае какво прави, тя се надигна срещу него по начин, който й се стори съвсем естествен. За нея беше нормално ей сега да получи целувка.