Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Той е мъжът, за когото ще се омъжа! — изкрещя извън себе си Хюстън. — Не позволявам нито ти, нито който и да било да се изразява пренебрежително за него.

Блеър притисна с ръце бузата си и между пръстите й потекоха сълзи.

— Онова, което направих, ще ни унищожи — пошушна тя. — Никой мъж, какъвто и да е той, не би трябвало да застава между нас! — изхълца тя и бързо избяга от стаята.

Остатъкът от деня беше още по-потискащ за Блеър. Ако все още имаше съмнения за причината, поради която Хюстън се омъжваше за онзи Тагърт, те се разсеяха окончателно малко преди вечеря, когато един пратеник донесе цяла дузина пръстени. Хюстън сдържано ги погледна, но очите й блеснаха с ярка светлина. Тя буквално хвърчеше от радост из къщи и Блеър с мъка се запита дали една карета с кон и тринайсет пръстена могат да обезщетят сестра й за женитбата с човек като Тагърт. Ако се съдеше по лицето на Хюстън, сестра й сигурно вярваше в това.

След малко сервираха вечерята и доброто настроение на Хюстън я удари право в стомаха. Разбра, че е безсмислено да разговаря с нея за каквото и да било.

По време на яденето телефонът иззвъня и Гейтс поръча на прислужницата да предаде на обаждащия се — който и да е той, — че никой не желае да разговаря с него чрез този новомоден апарат.

— Някой хора май смятат, че по всяко време могат да накарат този сандък да зазвъни и да разговаря с когото си искат — изръмжа ядно той.

Сюзън се върна в столовата и очите й потърсиха Блеър.

— Казаха, че е много важно. Обажда се някоя си мис Хънтър.

— Хънтър… — промърмори Блеър над супата, която тъкмо ядеше. — Най-добре е да се обадя. — И без да помоли за разрешение, тя скочи от мястото си и изтича към вратата.

— Не познавам такива хора — извика подире й мистър Гейтс.

— Разбира се, че ги познаваш — намеси се съобразително Оупъл. — Преселиха се тук от Сиатъл само преди година. Представиха ни ги миналото лято у Лехнерови.

— Може би. Да, мисля, че сега си спомних. Вземи си от говеждото филе, Хюстън. и без това много си отслабнала.

— Ало? — проговори предпазливо Блеър.

Вместо Алън, както беше очаквала, чу гласа на Леандър:

— Моля те, Блеър, не затваряй. Искам само да ти предам една покана.

— Какво си намислил този път за Алън? Опита е револвера, после с конете и едва не го удави в езерото. Знаеш ли, че днес играхме тенис? Трябваше да дойдеш и да го замеряш с топките или да го натупаш с ракетата.

— Знам, че не се държах по най-добрия начин, затова ще се постарая да се поправя. Утре съм отделил целия ден за спешни случаи и ще посетя няколко пациенти в околностите на града. Сметнах, че би искала да ме придружиш.

За момент Блеър онемя. Да прекара цял ден в занимания с онова, за което беше учила? Да не лежи на слънцето и да размишлява как да убие времето, а да научи нещо полезно!

— Блеър, там ли си още?

— Да, естествено.

— Ако не ти се идва, мога да те разбера. Цял ден работа и вечерта ще бъдеш изтощена до крайност. Затова…

— Ела да ме вземеш, щом се приготвиш. Ще стана на разсъмване. А що се отнася до изтощението, утре ще видим кой ще е пръв.

Тя окачи слушалката и се върна в столовата. Утре отново ще бъде лекарка! За пръв път от много дни насам не усещаше отговорност дори за съдбата на сестра си.

В продължение на половин минута Нина Уестфийлд слушаше блъскането по входната врата, докато най-после някой отиде да отвори.

След малко в салона влезе едно от момичетата с бледо лице и треперещи ръце.

— Мис, отвън има един мъж, който казва, че е мистър Алън Хънтър и е дошъл да убие доктор Леандър!

— Божичко! Опасен ли изглежда?

— Мис, мъжът стои съвсем спокойно, но очите му са такива диви и… Всъщност той изглежда много добре. Помислих си, че не е зле вие да поговорите с него. Не ми прилича на убиец.

Нина остави книгата си настрана.

— Въведете го и идете да повикате мистър Томпсън. Изпратете и някого при баща ми. Нека се върне в къщи. Друг слуга да отиде в болницата и да задържи брат ми там. Измислете някаква болест, за да не се връща в къщи.

Момичето я послуша и след секунди въведе в салона Алън Хънтър. Той наистина няма вид на убиец, помисли си Нина и любезно му протегна ръка, без да обръща внимание на ужасеното дишане на прислужницата. Само след няколко минути се появи мистър Томпсън, но тя побърза да го отпрати със забележката, че е станало недоразумение. А когато след пет минути дотича и баща й, тя спокойно му представи Алън. Тримата вечеряха заедно и продължиха да разговарят до късно през нощта