Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Добре, добре — засмя се Лий. — Ще й покажа ореола на светец, който се рее над главата ми. Мислиш ли, че наистина разбира нещо от медицина?

Този път Оупъл се изсмя високо.

— Чувал ли си някога за доктор Хенри Томас Блеър?

— Патолога? Разбира се! Някои от напредничавите му методи за разпознаване на епидемиите са въведени дори тук… — Той смаяно млъкна. — Да не би това да е нейният вуйчо Хенри?

— Точно така — отговори със задоволство Оупъл. — Той е. И той казва, че Блеър е добра — дори много. Дай й шанс, Лий. Няма да съжаляваш.

Настроението на Блеър не се подобри дори след играта на тенис с Алън. Докато учеше медицина, вуйчо й многократно я насочваше към физически упражнения. Казваше й, че чрез усърдни тренировки на тялото може да подобри мисленето и да засили способността за възприемане на мозъка. Затова Блеър беше влязла в гребния отбор, научи се да играе тенис и винаги, когато имаше време, участваше в часове по гимнастика или караше колело. От време на време ходеше дори на туристически походи.

Без особени усилия победи Алън в два сета. Той като че ли не обръщаше внимание на играта. През цялото време страхливо поглеждаше назад, без да следи топката. Сякаш очакваше всеки миг на края на игралното поле да се появи съперникът му. Ето и сега се отдалечи от корта с отсъстваща физиономия. Блеър се ядоса от завършека на играта. Знаеше, че само тревогата от евентуалната поява на Лий накара Алън да играе много по-зле от обикновено.

— Алън, имам усещането, че ти почти се страхуваш от него. Досега всеки път сме го били.

— Ти го победи. Тук, на село, мен за нищо не ме бива. Ако можехме да премерим сили в големия град, вероятно щях да имам някакъв шанс.

— Леандър е учил къде ли не. Убедена съм, че в балната зала се чувства също така удобно, както и на гърба на коня — отговори тя, докато почистваше ракетата си.

— Ренесансов човек значи! — отвърна раздразнено Алън.

Блеър изненадано повдигна очи.

— Алън, ти изглеждаш ядосан, макар че отлично знаеш какви са чувствата ми към този мъж.

— Знам ли? Известен ми е само фактът, че един-единствен път си излязла с него и после сте прекарали нощта заедно. Но когато аз те докосвам, никога не губиш контрол над себе си.

— Не мисля, че трябва да слушам подобни неща. — Блеър рязко му обърна гръб и понечи да си тръгне. Алън я хвана за рамото.

— Предпочиташ да ги чуеш от Уестфийлд, така ли? По-приятно ти е той да се появи тук, да изстреля няколко куршума или да се подиграе с наивното доверие на един млад лекар!

Блеър го измери с толкова хладен поглед, сякаш отново беше влязла в кожата на сестра си.

— Пусни ми ръката.

Алън веднага се подчини и се опита да заглади нещата.

— Много съжалявам, Блеър. Не исках да кажа това. Но не желая повече да бъда петото колело на колата, да седя в хотелската си стая и да чакам кога ще се запозная с родителите ти — нещо, което и до днес ми е забранено. Не Уестфийлд, а аз съм излишен в този град.

Думите му звучаха помирително. Ядът му беше разбираем. Блеър нежно сложи ръка на бузата му.

— Аз исках двамата с теб да се махнем оттук, ти беше този, който реши да вземе участие в състезанието. Съгласи се с условията на Леандър и с това застраши кариерата ми. До двадесети не ми е позволено да напусна Чандлър. Но можеш да бъдеш сигурен, че искам да го напусна — с теб!

Той я придружи до Вила Чандлър. Когато се разделиха, Блеър усети, че несигурността му не е изчезнала. Алън се страхуваше от изхода на борбата. Каквото и да му казваше, тревогата му си оставаше.

Когато се прибра в къщи, отиде веднага в стаята си, зарадвана, че този път майка й не я посрещна както обикновено с купища букети и бонбони, донесени от Леандър в нейно отсъствие. Оупъл просто я поздрави с мила усмивка и отново се наведе над бродерията си, докато Блеър уморено се заизкачва по стълбата.

Беше твърдо решена да не прекара и следобеда в плач, затова се изтегна на леглото и се опита да се задълбочи в една книга за изгарянията от различна степен, взета назаем от Алън.

В три часа следобед на вратата й почука камериерката Сюзън с отрупана с ястия табла.

— Мистър Гейтс заповяда да ви донеса това — заговори тя — и да ви попитам желаете ли още нещо.

— Не — отговори равнодушно Блеър и отблъсна таблата.

Сюзън спря на прага и изтри с престилката си бравата на вратата.

— Сигурно вече сте чули какво стана вчера.

— Вчера? — попита безучастно Блеър, мислейки защо Алън е убеден, че тя се интересува от Леандър. Нима не му беше оказала достатъчно ясно, че не иска да има нищо общо с този нахалник?