Джуд Деверо - Сърце от пламък

Алън остана за момент неподвижен, загледан в затворената врата. Сякаш беше забравил, че трябва да се преоблече.

— На него не каза „не“, Блеър — пошепна той. — Но когато те целувам аз, ти си отиваш. Той обаче успя да те накара да останеш цялата нощ…

В четвъртък сутринта Блеър се върна с обляно в сълзи лице във Вила Чандлър и изтича нагоре по стълбата в стаята си. Първо изхвърли навън цял куп букети, за да може да стигне до леглото си, и след като изрита яростно дузина кутии бонбони в един ъгъл, се хвърли на кревата и избухна в плач. Повече от час не можа да се успокои. Вчера Лий отново развали спокойния й следобед в компанията на Алън. Двамата бяха излезли на пикник в планината, когато внезапно изникна Лий, изстреля няколко куршума във въздуха, изплаши конете и се опита да издърпа Блеър на своя жребец. Но тя и този път се защити успешно, като принуди коня му да се разрита със задните си крака. Лий я пусна, за да го укроти, и тя бързо избяга на сигурно място.

Алън стоеше и безпомощно ги гледаше, но не знаеше как да реагира, тъй като нямаше опит с коне, които не са впрегнати в превозно средство. Блеър с много усилия беше успяла да го убеди да излязат на коне вместо с нает файтон, както предпочиташе той.

След като се изплъзна от ръцете на Лий и от копитата на буйния му жребец, Блеър се метна на един от конете, които бяха наели — другият беше хукнал да бяга още при първия изстрел, — и се опита да убеди Алън да седне зад нея на гърба му.

Блеър беше прекарала голяма част от детството си на седлото и този път разгърна целия си талант на ездачка, като препусна в галоп пред Лий. Когато по някое време се обърна към преследвача си, Алън, който отчаяно се вкопчваше в нея, изкрещя от страх. Конят се носеше с бясна скорост към едно дърво и надали можеше да избегне сблъсъка с него.

Леандър, който препускаше почти редом с тях, осъзна опасността в същия този миг и със светкавично движение отклони коня си встрани. Уплашеното от неочакваната маневра животно се изправи на задните си крака и хвърли Лий на земята. Така Блеър и Алън успяха да се отърват от преследвача си.

За нещастие — или за щастие, погледнато от страна на Блеър — конят на Лий също не остана при стопанина си, а бързо хукна обратно към обора си.

Алън се хвана здраво за седлото и за Блеър, която продължаваше да препуска с непроменена скорост към града.

— Няма ли да му върнеш коня? — извика той. — Още сме далеч от града!

— Само шест мили — отговори през рамо Блеър. — Той междувременно привикна към дълги разстояния пеш.

Това беше в сряда, но в сравнение с четвъртъка той беше истински благословен ден. Още преди закуска Гейтс се нахвърли върху нея с ругатни, защото макар и с известно закъснение беше узнал, че във вторник Блеър е била с някакъв непознат в парка и е изложила Лий пред очите на целия град.

Блеър нямаше намерение да се кара с него, затова каза, че се е уговорила да отиде с Лий в болницата и да обсъди с него някакъв медицински въпрос. Естествено това беше лъжа. В действителност тя се надяваше, че Леандър не е в клиниката, тъй като в никакъв случай не искаше да го вижда.

Гейтс настоя да я вземе със себе си. Когато тръгна по работа, я свали пред болницата и я изчака да влезе през вратата. Като че съм пленница, помисли си Блеър.

Но вътре бързо се почувства в привична обстановка. Миризмата на карбол, мокро дърво и сапун погъделичка ноздрите й. Стори й се, че се е върнала в къщи. Тъй като никой не смееше да я приближи, тя започна да обикаля отделенията, надникваше в болничните стаи и все по-силно я обхващаше желанието да се върне в Пенсилвания и по-скоро да започне работа.

Качи се на втория етаж и в този миг чу шум, който опитното й ухо начаса разпозна: някой се задушаваше.

Блеър веднага се превърна в доктор Чандлър. Изтича в стаята, от която идваше звукът, и се озова срещу една възрастна жена, която се опитваше да си поеме дъх и цялата беше посиняла. Без да се поколебае нито секунда, Блеър се зае с масаж на гръдния кош и приложи обдишване уста в уста.

Тъкмо когато се приведе над жената, почувства върху раменете си две силни ръце, които грубо я дръпнаха назад. Замаяна, Блеър политна към стената, докато Леандър се зае с пациентката и измъкна нещо от гръкляна й. Само след секунди дишането на жената се успокои и стана равномерно. Лий я повери на грижите на една сестра и се обърна към Блеър:

— Иди веднага в кабинета ми — изръмжа той, без да я погледне.

В продължение на двадесет минути върху нея се изля такъв поток от ругатни, каквито не беше чувала никога досега. Лий явно беше убеден, че тя нарочно се е намесила в работата му и е застрашила живота на пациентката.