Джуд Деверо - Сърце от пламък

Блеър помисли за момент и решително го изгледа.

— Е, добре. Подчинявам се. Но още отсега те предупреждавам: не те искам, няма да се омъжа за теб. Ще се почувстваш облекчен, когато на двадесети напусна с Алън този проклет градец, защото от днес нататък ще превърна живота ти в ад.

Лий се обърна към Алън.

— Обичам жена, по чиито вени тече огън. Нека я спечели по-добрият.

Той протегна ръка, Алън я удари и сделката беше сключена.

В деня след пристигането на Алън Блеър лежеше на едно одеяло в тревата на парка Фентън и се взираше в облаците, докато Алън й четеше статия за най-новите терапевтични постижения при лечението на дифтерита. Вслушваше се в бръмченето на пчелите и в човешките смехове наоколо. Много хора използваха прекрасния ден за слънчеви бани в парка.

— Какво ще кажеш, Блеър?

— За какво? — промълви унесено тя и се обърна по корем.

— За статията на доктор Андерсън, която току-що прочетох?

— О! — сепна се тя. — Боя се, че не те слушах внимателно. Мислех за сестра си и за онова, което се случи вчера.

Алън шумно затвори книгата.

— Ще ми позволиш ли и аз да взема участие в тези мисли?

— Вчера онзи Тагърт изпрати на Хюстън карета с кон и освен това най-големия диамант на света. Хюстън дори не трепна, най-спокойно притисна пръстена до гърдите си, качи се в каретата и се върна едва около девет и половина вечерта. Междувременно майка ми се разболя от тревога, че дъщеря й се продава, и трябваше да я успокоявам с часове, докато заспи. А днес сутринта Хюстън отново изчезна рано-рано. Това окончателно сломи сърцето на мама.

— А за теб изобщо ли не се тревожи? — попита Алън, остави настрана медицинското списание и се облегна на дървото.

— Явно двамата с мистър Гейтс смятат, че получавам по-добър съпруг, отколкото заслужавам — или поне Гейтс е твърдо убеден в това. Не съм толкова сигурна какво мисли мама, защото непрекъснато се вайка за разрушения живот на Хюстън.

Алън прокара пръст по ръба на книгата.

— Продължаваш ли да държиш на решението си да не ме представяш на майка си и втория си баща?

— Още е рано за това — отговори Блеър и седна. — Ти не можеш да си представиш на какво е способен мистър Гейтс, ако му разкажеш, че аз вече… — Тя спря насред изречението, тъй като по никакъв начин не искаше да напомня на Алън неприятните обстоятелства около годежа си с Лий. Но знаеше, че Дънкан Гейтс ще вгорчи още повече живота й, ако узнае, че вече има годеник и въпреки това е спала с друг мъж. И бездруго не пропускаше да й натякне, че разрушила живота на сестра си, защото Хюстън се омъжвала за онзи мъж само заради парите му и за да не бъде унизена пред целия град като изоставена годеница — а до това унижение се стигнало само поради моралното падение на Блеър. Тия приказки на втория й баща й бяха дошли до гуша.

Погледна Алън и се опита да се усмихне.

— Нека не си разваляме хубавия ден с подобни неприятни теми. Ела да се поразходим или да наемем лодка и да излезем в езерото. Не съм се занимавала с гребане още от есента, когато излязох от гребния клуб.

— Идеята не е лоша — усмихна се Алън и й подаде ръка.

Двамата сгънаха одеялото, прибраха нещата си и се отправиха към малката къща за наемане на лодки край Миднайт Лейк. Езерото беше пълно с лодки, на които се возеха предимно млади двойки. Отвсякъде се носеха поздрави:

— Добро утро, Блеър-Хюстън! — викаха младежите от лодките и поглеждаха любопитно към Алън. Някои намекваха, че е редно да му бъдат представени, но Блеър не им направи това удоволствие. Хюстън може би смяташе за свой светски дълг да задоволява общественото любопитство, но Блеър не възнамеряваше да й подражава.

Отпусна се назад в кануто, докато Алън гребеше. Широкополата шапка закриваше лицето й от безмилостното високопланинско слънце. Едната й ръка се влачеше във водата, за малко щеше да заспи в тази поза.

— Добро утро — настигна я глас, от който се изправи като свещ на седалката. Отвори очи и се озова лице в лице с Леандър, който се беше приближил плътно до кануто им.

— Какво правиш тук? — изсъска тя и високомерно вирна брадичка. — Изчезвай!

— Според сведения от майка ти днес с теб трябва да изляза аз. Ей, Хънтър, май не се чувствате много добре на греблото! Градският живот ви се е отразил зле.

— Няма ли най-после да се махнеш и да си спестиш подигравките? Беше ни толкова добре, преди да се появиш.

— Обуздай темперамента си, ангел мой, хората вече ни гледат. Да не искаш да си помислят, че нещо не е наред в нашето небесно съгласие?