Джуд Деверо - Сърце от пламък

Мистър Гейтс изблъска Блеър нагоре по стълбата и я заключи в стаята й на третия етаж. Когато Оупъл пожела да влезе при дъщеря си, той категорично отказа да й даде ключа.

Блеър седя дълго в тъмната стая. Очите й бяха сухи. Вече беше изплакала сълзите си. Трябваше да измисли нещо, което да я освободи от тази дилема. Нямаше да допусне да я принудят да остане в този град и да се омъжи за човек, когото не искаше. Още по-малко възнамеряваше да се откаже от мястото си в болницата „Свети Йосиф“.

Седя неподвижно на стола си, докато всички шумове заглъхнаха, и после пристъпи към прозореца. Като дете често успяваше да избяга от заключената стая с помощта на стария бряст, който растеше край източната стена на къщата. Спускаше се в градината по дългите му извити клони. Ако успееше да скочи върху големия клон под прозореца си, и този път щеше да избяга. Но ако не улучи… Не й се искаше дори да мисли за това.

Събра набързо няколко рокли, напъха ги в една чанта, хвърли я през прозореца и почака няколко секунди, за да види дали в къщата няма да се вдигне тревога. Но никой не беше чул шума от падането. После нахлузи един панталон, покатери се на рамката на прозореца, хвана се здраво с една ръка за нея и се опита с другата да достигне големия клон под прозореца. Напразно. Ръката й докосна само няколко тънки клончета. Отказа се от усилията си, защото разбра, че опасенията й се потвърждават и ще трябва да скочи. Приклекна, после полетя надолу и се вкопчи с две ръце в дебелия клон, който спря падането й.

Увисна като махало на клона и чу лекото скърцане на дървото под тежестта на тялото й. След няколко безуспешни опита й се удаде да обвие и краката си около клона, преди ръцете да откажат да й служат. После събра всичките си сили, увисна с главата надолу и се спусна по клона към стъблото, докато грапавата кора се впиваше в китките й и клончетата пробождаха тялото й. Най-сетне успешно достигна стъблото, почака няколко секунди, докато се успокои пъхтящото й дишане, и после продължи опасното слизане.

Когато най-сетне скочи на земята, тя вдигна очи и триумфално изгледа прозореца си. Никой не можеше да я задържи против волята й, щом беше решила да си отиде.

В този миг вляво от себе си чу шум и стреснато се обърна.

Пламна клечка кибрит и освети лицето на Леандър, който спокойно палеше една от дългите си, тънки пури.

— Имаш ли нужда от носач за чантата си? — попита невъзмутимо той и я погледна.

— Какво правиш тук? — изсъска тя.

— Дошъл съм да защитя това, което смятам за своя собственост — засмя се той.

— Стоял си тук, докато с риск за живота си се спусках по дървото?

— Не е чак толкова високо и доколкото видях, животът ти не беше в опасност. Кой майстор те е учил да се катериш?

— Естествено, че не си ти. Още като момче си стоеше под дърветата и чакаше някой от приятелите ти да падне от клона.

— Що за странни представи имаш за мен! Чудя се откъде ги взимаш. Но ако си приключила с нощната гимнастика, предлагам ти да те отведа обратно в къщата. След вас, милостива госпожо! — завърши той с ироничен поклон.

— Не желая повече да пристъпвам прага на тази къща. След четвърт час ще седя във влака, който ще ме отведе в Денвър.

— Не и ако кажа на Гейтс. Доколкото го познавам, ще пристигне на гарата със заредена двуцевка.

— Няма да посмееш!

— Забрави ли, че той е мой съюзник? Няма да допусна да излезеш от тази градина — нито сега, нито по-късно.

— Боя се, че започвам да те мразя.

— Онази нощ не забелязах нищо подобно — произнесе меко той. — Да ти покажа ли колко са безпочвени страховете ти, или да те отведа обратно в покоите ти?

Блеър изскърца със зъби в безсилна злоба. Все някога ще му се доспи, помисли си тя, тогава ще предприема нов опит за бягство.

— Престани да ме гледаш, като че искаш да ти сервират главата ми на закуска, и ми подай ръка!

Той скочи, изтегли се нагоре към първия клон и протегна ръка към нея. Блеър с неохота му предостави ръката си и с тайно удоволствие се престори на несръчна и непохватна. Когато най-после стигнаха горе, той й помогна да се провре през прозореца, приведе се и прошепна:

— Какво ще кажеш за една целувка за лека нощ?

С коварна усмивка Блеър вдигна лице насреща му, сякаш с удоволствие изпълняваше желанието му, но в последния миг спусна падащия прозорец и Лий едва успя да запази пръстите си от ампутация. Застанала зад стъклото, Блеър му прати въздушна целувка и бързо дръпна завесите.

Когато с доволна усмивка се отдръпна от прозореца, отвън се чу шум на чупещ се клон, глух вик и тъп удар.