Джуд Деверо - Сърце от пламък

Той мълча толкова дълго, че тя се принуди да обърне лице към него. Видя, че е впил в нея същите гладни очи, както по-рано във файтона.

— Лий объркваш ме. Не е ли по-добре да продължим пътя си?

По дяволите, Хюстън, помисли си тя. За кой ли път ме накара да сторя нещо, което непременно ще ми създаде трудности. Надявам се, че поне посещението на онази чудовищна къща си е струвало жертвата…

Лий бавно протегна ръка към рамото й. Тя се отдръпна назад, докато усети с гърба си парапета на павилиона. Но той захвърли пурата и направи крачка към нея.

Блеър направи опит да се усмихне, вдигна полите си и изтича по стълбите към павилиона.

— Тук сме слушали такива прекрасни концерти — промълви тя и се отдалечи към средата на платформата. Леандър я следваше по петите. — Толкова добре си спомням розовата си рокля на бели ивици…

Гласът й пресекна, когато Лий застана пред нея и тя видя, че вече няма къде да бяга. Блеър го погледна в очите, почувства топлината на тялото му. Лий разтвори ръце и тя без възражения се сгуши в обятията му.

Тази вечер нямаше музика: звучаха само шумовете на нощта. Въпреки това Блеър повярва, че чува сладката песен на цигулките, когато Лий се завъртя с нея по платформата в ритъма на валса. Затвори очи и се остави той да я води, вдигнала поли през ръката си, не мислеща за нищо, отдадена изцяло на момента. А когато я притегли плътно до себе си и притисна краката си до нейните, тя се олюля в такта на валса и се отдаде на чувства, никога неизпитвани досега.

Блеър загуби всякакъв усет за време в обятията му и напълно забрави, че играе ролята на сестра си и че всъщност този мъж, с когото танцуваше толкова интимно, е чужд за нея. Осъзнаваше единствено настоящето, миналото беше престанало да съществува, а бъдещето нямаше никакво значение.

Когато Лий обсипа с целувки тила й, страните й, слепоочията й, тя обгърна с ръце врата му и бавно се завъртя в кръг, продължавайки да се полюлява в изкусителния ритъм на валса.

— Ти доказа, че можеш да бъдеш различна — прошепна той, но Блеър чуваше единствено кръвта, която биеше в слепоочията й. — Хайде, целуни ме още веднъж, и ще продължим пътя си.

Единствено последните му думи, които говореха за скорошно тръгване, проникнаха в съзнанието й. Не искаше да излезе оттук, не искаше този миг да свършва и когато Лий отново я целуна, тя се почувства, толкова слаба, че едва не се свлече на пода.

Той я хвана здраво с две ръце и я отдалечи от себе си, но тя продължи да стои с отметната назад глава и затворени очи, неспособна дори да се помръдне. Най-после повдигна натежалите си мигли и видя усмивката му. Но лицето му беше замечтано. Никога не го беше виждала такъв. Тя нежно отговори на усмивката му.

— Ела, ангел мой — засмя се той и я вдигна на ръце. — Сега ще те представя на градските величия.

Едва когато Лий я сложи да седне във файтона, разумът й се възвърна. Тази вечер въобще не протичаше така, както беше очаквала. Отначало имаше намерение лично да установи дали сестра й си е избрала подходящ съпруг, но вместо да изясни този въпрос с трезва глава и научна прецизност, тя влезе в близко съприкосновение с изследвания обект и загуби ума и дума.

— Това е невероятно…

— Кое, сърце мое? — попита Лий, като седна до нея и взе в ръце поводите.

— Че… че внезапно ужасно ме заболя глава. Мисля, че е най-добре да ме отведеш в къщи.

— Я да видя.

— Не — промълви Блеър и се отдръпна.

С дългите си силни пръсти той я хвана под брадичката и издърпа лицето й към своето.

— Не виждам симптоми на болка — прошушна Лий. — Само тази малка биеща вена — прибави той и целуна челото й точно под корените на косата. — Това ще ти помогне да забравиш главоболието.

— Моля те! — прошепна тя и се опита да обърне лице. — Моля те, недей!

След дълга, нежна целувка по слепоочието Лий отново взе юздите в ръка и потегли към изхода на парка.

Блеър притисна ръка до гърдите си и усети лудото биене на сърцето си. Сега поне имаше сигурността, че отиват между хора, а после Лий ще я отведе у дома, където ще може да възвърне самообладанието си и да прати този опасен мъж там, където му е мястото — в обятията на сестра си.

По-късно някой й разказа, че наистина е имало прием при губернатора, че тя също е била там, била му е представена и дори й се удало да размени с него няколко свързани изречения, Но Блеър нищо не помнеше. Струваше й се, че през всичкото това време е лежала в обятията на Леандър, който се носеше с нея по някаква огледална танцова площадка, и тя не виждаше нищо друго освен зелените му очи и се губеше в неизмеримите им дълбини.