Джуд Деверо - Сърце от пламък

В този миг Блеър мислеше, че никога не е срещала толкова красив мъж като Лий. Той не само се справи със случая по един превъзходен начин, но и се погрижи за пациентката с чисто човешко съчувствие. И когато той се наведе да я целуне, тя почувства силен копнеж по неговата нежност — като Блеър, не като Хюстън. Затова засрамено обърна глава настрани.

Лий веднага свали ръка от косите й и гневът, който припламна в очите му, я уплаши. Той се отвърна от нея и всяко движение издаваше възмущението му.

За миг Блеър изпадна в паника. Сега беше Хюстън, не нейната близначка, а й се струваше естествено Хюстън да целуне мъжа, когото обича. Затова протегна ръка и го докосна. Лий спря и обърна към нея зачервеното си от гняв лице. Нужен беше голям кураж, за да устои на този пронизващ поглед. Но Блеър смело обви с ръце врата му и притисна устни в неговите.

Лий стоеше като вкаменен — нито се раздвижи, нито отвори устните си.

Доктор Леандър Уестфийлд явно е много разглезен мъж, профуча като светкавица през главата на Блеър. Може ли да се реагира така бурно, когато годеницата ти е отказала една-единствена целувка. Затова, когато устните му останаха затворени, тя го възприе като предизвикателство — също като първите два семестъра в университета.

Блеър се надигна на пръсти и се опита да прояви малко по-гореща страст към този каменен човек. Но не беше подготвена за реакцията му. Нищо от онова, което беше преживяла досега в живота си, не беше достатъчно да я подготви за подобна бурна проява на желание.

Той взе главата й между двете си ръце, вдигна я нагоре и така страстно притисна устните си в нейните, че дъхът й пресекна. Блеър реагира със същата буйност. Тялото й се устреми към неговото и тя се вкопчи още по-здраво в раменете му, когато той промуши коляното си между краката й и езика си между устните й.

— Пардон! — чу се смях зад гърба й, но минаха няколко секунди, преди Лий да се отдели от нея.

Блеър стоеше със затворени очи и се радваше, че може да се облегне на файтона, защото коленете й бяха омекнали. Смътно осъзнаваше, че комарджията безсрамно се хили насреща й, докато разговаря с Лий, но това съвсем не я вълнуваше. Вероятно доброто име на Хюстън тази вечер беше опропастено завинаги, ала в този миг не я интересуваше дори съдбата на сестра й.

— Готова ли си? — Гласът на Лий прозвуча тихо в ушите й, когато картоиграчът най-сетне се отдалечи. Усещаше топлината на тялото му през тънката си рокля.

— За какво? — промърмори тя и се опита да отвори очи.

— Хюстън, не е нужно да ходим на този прием — промълви Лий.

Блеър се изправи и отново си припомни коя е, къде е и че трябва да прекара вечерта с годеника на сестра си.

— Разбира се, че трябва да отидем на приема — пошепна тя, избягна погледа му и се опита да пренебрегне факта, че ръцете му останаха на бедрата й доста по-дълго, отколкото беше необходимо, за да я качи във файтона.

Щом се настани на седалката, тя упорито се загледа право пред себе си. Значи затова го обича Хюстън, помисли си тя. А аз се боях, че в любовта между двамата липсва страст!

Тя хвърли бегъл поглед към него и когато Лий обърна лице към нея, видя, че очите му са пълни с живот — и гладни. Усмихна се едва-едва и се постара да мисли за Алън. О, Алън!

Удаде й се да се овладее поне до известна степен, макар че все още беше твърде развълнувана и не обърна внимание на пътя, когато Лий внезапно спря коня пред музикалния павилион в средата на парка Фентън и й подаде ръка на слезе от файтона.

— Защо спряхме тук?

— Все още усещам миризмата на карбол в устата си и помислих, че свежият въздух ще ми помогне да се отърва от нея.

Когато я свали от файтона, той се усмихна и Блеър бързо обърна глава настрана, защото едва устоя на изкушението да го целуне.

— Ти наистина спаси онова момиче — промърмори тя.

— Вече ми го каза — отговори той и я пусна, за да извади от джоба на жакета си пура и да я запали. — Защо дойде с мен тази вечер? Никога досега не си го правила.

Дъхът й спря. Бързо трябваше да измисли някакъв отговор.

— Мисля, че следобедът е виновен. Стори ми се, че много те ядосах.

Надяваше се, че обяснението ще го задоволи. Лий наклони глава встрани и се вгледа в нея през дима на пурата си.

— Но по-рано дори това не ти правеше особено впечатление.

Господи, в каква каша се беше забъркала! Защо Хюстън не я беше предупредила за непрекъснато възникващите проблеми?

— Естествено, че ме вълнуваше — каза тя, с ръка на парапета на павилиона и обърнато настрани лице. — Тревожа се, когато се нервираш заради мен. Не искам да се скараме пак.