Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Както съвсем правилно отбеляза, аз почти нямам опит с „добри“ момичета. Ти не се ли боеше, че майка ми ще си остане същата и след сватбата?

— Ужасно ме беше страх. Толкова безсънни нощи прекарах! Дори казах на баща си, че ще се откажа от женитбата, защото не желая да прекарам живота си с жена, която носи в гърдите си сърце от камък.

— Но после все пак си се оженил за нея. Защо, татко?

— Ами… промълви Рийд с виновна усмивка. — Аз… — И той смутено се загледа в тавана. — Мисля, че ако майка ти беше жива, щеше да ме окуражи да ти призная истината. Защото аз я обезчестих, синко. Накарах я да пие шампанско, часове наред нашепвах в ухото й нежни думи и накрая я принудих да стане моя. — Възрастният мъж рязко се извърна към сина си. — Но не те съветвам да следваш моя пример. Препоръчвам ти само да се поучиш от опита ми. Внимавай, иначе като нищо може да се опариш. Защото аз и до днес съм убеден, че ти се появи на бял свят две седмици по-рано, отколкото беше редно.

Леандър внимателно разглеждаше трепкащото огънче на пурата си.

— Много ми харесва съветът ти. Струва ми се, че ще се вслушам в него.

— Май не трябваше да ти го казвам. Хюстън е прекрасно момиче и… — Той спря насред изречението и изпитателно изгледа сина си. — Уповавам се на умението ти да прецениш ситуацията. Дръж се така, както смяташ за правилно. Ще вечеряш ли с мен?

— Не — отговори тихо Лий, чиито мисли бяха другаде. — Тази вечер отивам с Хюстън на прием при губернатора.

Рийд отвори уста да каже още нещо, но бързо я затвори и безмълвно напусна стаята. Вероятно щеше да се върне и да каже онова, което напираше на езика му, ако знаеше, че веднага след излизането му синът му отиде на телефона и поръча в един нощен локал четири бутилки френско, шампанско, които да бъдат отнесени в новата му къща. После помоли икономката да приготви изискана вечеря, започваща със стриди и завършваща с шоколадов пудинг.

Блеър седеше в стаята си на последния етаж на Вила Чандлър и се опитваше да се задълбочи в една статия за перитонита. Но мислите й непрекъснато се връщаха към сестра й, която събираше рози в градината под прозореца й. Гледаше я как си тананика, мирише розите и изобщо е доволна и щастлива.

Блеър вече нищо не разбираше. Нали сестра й току-що се скара с годеника си и той избяга с гняв от градината? Но това сякаш изобщо не я засягаше.

А и тази странна история по обратния път. Блеър никога досега не беше виждала сестра си да поздравява мъж, който не й е представен по всички правила на етикета. Същата Хюстън, която толкова държеше на доброто възпитание, се отнесе твърде любезно с онзи космат индивид, с онзи Тагърт, сякаш бяха приятели от години.

Блеър остави медицинското списание и слезе в градината.

— Чуй ме — заговори тя, като пристъпи към сестра си, — много искам да зная какво става всъщност.

— Нямам понятие за какво говориш. — Хюстън изглеждаше невинна като бебе.

— Кен Тагърт — произнесе натъртено Блеър и се опита да прочете нещо по лицето на сестра си.

— Срещнахме се случайно в магазина на Уилсън, а после ми пожела добро утро.

В този миг страните на Хюстън се обагриха в неестествена червенина. Май срещата ви не е била толкова, безобидна, колкото я представяш, сестричке, помисли си Блеър.

— Ти премълчаваш нещо.

— Може би не трябваше да се намесвам, но мистър Тагърт беше толкова разярен, че реших да предотвратя спора. За съжаление пострада бедната Мери-Алисън. — И Хюстън разказа на сестра си случката с Мери-Алисън Пендъргаст, която поискала да се присмее на Тагърт в магазина, сравнила го с гробар и високомерно вирнала нос. Тогава Хюстън се застъпила за Тагърт.

Блеър беше смаяна. Как така Хюстън се беше замесила в спор, който изобщо не я засяга? Още по-лошо — застъпила се за онзи Тагърт, с когото Блеър дори не смееше да се срещне лице в лице. Този човек изглеждаше способен на всичко. Какво ли не разправяха за него и за близките му приятелчета! Дружеше с хора като Вандербилт, Джей Гулд и Рокфелер.

— Не ми харесва, че общуваш с човек като Тагърт.

— Говориш като Леандър.

— По изключение този път той има право — въздъхна Блеър.

— Май трябва да отбележим този случай в семейната библия. Кълна ти се, Блеър, след днешния ден вече няма да споменавам името Тагърт.

— След днешния ден? — Блеър имаше странното чувство, че трябва да скочи и да избяга. Когато бяха деца, Хюстън винаги беше съумявала да я въвлече в своите проекти, които често завършваха нещастно и вината се приписваше на Блеър. Естествено никой не вярваше, че Хюстън, която беше същинско невинно ангелче, ще прояви неподчинение.