Сюзън Джонсън - Сребърен пламък

Когато всичко приключи и се стигна до размяната, Трей внезапно повдигна Фло от скута си и ставайки от канапето, меко й каза:

— Обади ми се след минутка.

Заобикаляйки масата зад тях, Трей поздрави седящите на нея мъже, на възрастта на баща му, и се отправи към свързващата трапезария.

Двамата му братовчеди го съпроводиха с мълчаливи учудени погледи. Като се увериха, че той спира до широките червеникавокафяви прозорци и огледаха прецизно трапезарията, двамата мъже се обърнаха отново към компаньонките си. Освен братовчеди по кръвна линия, Блу и Фокс бяха и телохранители на Трей. Хейзард Блек имаше дузина неприятели, за които Трей естествено също бе враг. Няколко влиятелни мъже се противопоставяха на властта, която Хейзард упражняваше и на авторитета, който си бе извоювал в този край на Монтана. Заедно с наследството си Трей щеше да получи като завещание и тези врагове, без това да става обществено достояние. Ето защо Трей непрекъснато се движеше с телохранителите си, макар и отчасти да го считаше за ненужно, а на оплакванията му баща му отговаряше, че това е вид практичност. Майка му пък твърдеше, че е абсолютна необходимост, но това бе резултат от огромната й мъка по четирите й деца, които още невръстни се бяха споминали. На нейните доводи Трей не смееше да се противопостави. Той бе единственото й дете, което оцеля през детството си, и тя го защитаваше така, както само една майка може да пази единствената си оцеляла рожба.

Изправен до огромния прозорец, Трей наблюдаваше падащия сняг, докато от залата се чуваха гласовете на Чу, Алвин и Лангли, които приключваха сделката. Когато препирните заглъхнаха, Трей въздъхна с облекчение, разтърси глава от алкохолното опиянение и се запъти отново към залата.

Дочу гласа й преди да я види.

Говореше с къси, стегнати фрази. Усещаше се слаб акцент, но не бе китайски.

— Искам да се разбере. Продажбата е само за три седмици. С други думи — договор за това време и нищо повече.

Трей се намираше в свода на арката, разделяща двете стаи, когато тя спря да говори и отправи строг, проницателен поглед към струпаните в залата гости. Очите им се срещнаха за миг, но нейният остър поглед продължаваше да обхожда лицата на посетителите, без да спира.

Беше стройна като върба, облечена във вълнен мъжки панталон, износени ботуши и овехтяла, избеляла фланелена блуза. Буйната й коса се спускаше като водопад по раменете й, а очите й го поразиха с невероятната си красота — зеленият им цвят напомняше за пролет. Кожата й бе златиста, а не бледа; очевидно бе прекарала доста време под слънцето и това още повече подчертаваше гордата й осанка и изваяните съвършени черти.

Изглеждаше твърде млада и ако буйната й коса бе вързана отзад с розова панделка, щеше спокойно да мине за четиринадесетгодишна. При това беше твърде сладка и привлекателна, въпреки камуфлажа от груби, износени мъжки дрехи, които бе навлякла.

— Разбрахте ли ме? — повтори тя, като леко повдигна брадичката си. От нея се излъчваше неукротима енергия и решителност сред многото богати мъже в заведението.

Трей веднага забеляза нарастващата възбуда сред присъстващите след произнесените от нея думи. Тя явно не разбираше, че срокът, за който говореше, още повече увеличаваше шансовете на всеки един да се включи в наддаването. Никога преди бяла жена не бе предлагана на търг. Щеше да се възприеме като крайно неетично, дори в това отдалечено от света общество. Но да се усамотиш с това малко сладко създание за три седмици в някой дискретно отдалечен хотел — о, Боже, та това бе изкушение за всеки, въпреки временните атаки или угризения на съвестта.

Блу се приближи до Трей и попита, кимвайки с брадичка към нея:

— Как я намираш?

— Итцикия-те батца-ек — тихо отвърна Трей на езика на абсароките, което означаваше: „Много е хубава“.

Светлите му очи не изпускаха фината дребна жена.

— Някоя неизвестна, явно.

— Но затова пък твърде изгодна — подметна Трей, оглеждайки изпълнените с желание и похот очи на присъстващите мъже.

Беше крайно отчаяна. Затова се намираше в тази зала в украсения игрален дом. Циничното изражение по мъжките лица я караше да потръпва от притеснение, а сърцето й заби още по-силно от вълнение. Храната бе привършила шест месеца след смъртта на родителите й и сега тя трябваше да осигури по-малките си братя и сестри. Преди три дни ги бе оставила с достатъчно храна, за да изкарат до края на месеца и им обеща да се върне с достатъчно пари и храна. Като най-голяма и отговорна за отглеждането им, тя се бе примирила с обстоятелствата и пристигна в Хелена, за да продаде единственото нещо, което й бе останало — тялото си.