Сюзън Джонсън: Сребърен пламък

Съдията Ренкуист шеговито отбеляза:

— Трей, по всяка вероятност ще си много зает през следващите три седмици.

Друг шегобиец подхвърли:

— Ако имаш нужда от помощ, обади ми се.

— Гледай да поспиваш от време на време — намеси се още някой с ехиден глас, — че иначе може да се претовариш.

— Ама че дребна мърша изглежда това момиче — обади се трети.

— Напротив, изглежда като ангелче — поправи го Джес Алвин ентусиазирано, с което повечето от присъстващите в залата единодушно, макар и мълчаливо се съгласиха.

Трей победи Джейк Полтрейн в наддаването съвсем интуитивно, без ясно да съзнава някакво желание или намерение да направи от кестенявата хубавица своя любовница. Бе действал съвсем импулсивно, по-скоро от милост, учтивост или човещина, а може би и воден от желание да отмъсти на стар враг. Но докато стоеше все още изправен и слушаше безочливите коментари на мъжете наоколо, Трей най-после обърна любопитен поглед към момичето. Разрошената й като коприна коса се разстилаше почти до кръста. Достатъчно дълга, за да скрие гърдите й, помисли си с неочаквано чувство на задоволство Трей. Дали бе опитна, чудеше се той, и до каква степен се простираха уменията й в леглото? Всяко момиче, което попаднеше при Лили, по традиция се водеше за „опитно“. Трей видя как тя присви ръцете си, което неизвестно защо предизвика в съзнанието му похотливи мисли. Същевременно той забеляза, че прекалената смиреност и покорност, характерни за ориенталките, съвсем не бяха присъщи на това момиче. Трей внезапно се върна към реалността и дочу последните цинични остроумия, след което с ясния си силен глас сложи край на дискусията:

— Благодаря ви, джентълмени — започна той с усмивка, — но си мисля, че ще се справя и без ваша помощ.

След като изгледа с ясния си, светъл като сребристо сияние поглед насядалите гости, Трей продължи с тих глас:

— Може би… — очите му блестяха от задоволство.

Известен с непрестанните си успехи в будоарите на различни дами, Трей Брадок-Блек никога, нито за миг, не се бе усъмнил в собствените си способности да очарова жените. Дори и такива жени, предрешени като мъже.

Междувременно Чу бе хванал момичето за рамото и я поведе пред себе си към Трей. Когато се приближиха до него, Чу предложи:

— Защо не идем в трапезарията да уредим въпросите?

— Чудесно — съгласи се Трей, след което хвърли бърз поглед на Блу и се усмихна закачливо при спомена за това как изигра Полтрейн. Настроението му се дължеше, от една страна, на изпитото количество бренди, а от друга, на реалната възможност да огледа отблизо младото момиче. „И то твърде отблизо“… помисли си той похотливо.

След като се настаниха около една от малките масички, Чу започна разговора:

— Този път продажбата не е като досегашните. Тази жена ме помоли да действам като неин представител. Вземам двадесет и пет процента от сумата. Останалата част е нейна.

Трей помоли да донесат хартия и мастило, след което Емпрес видя как той написа банковия ордер за Чу. Тя за пръв път виждаше Трей Брадок-Блек. Първото й впечатление бе, че той е далеч по-хубав отблизо. Красотата му бе поразителна. Сребристосивите му очи с изключителното си излъчване и изразителност сякаш бяха врата към някакъв потаен никому неизвестен рай. Дългите му като на жена мигли премигнаха веднъж, докато Трей задаваше някакъв въпрос на Чу, при което забеляза, че тя го изучава внимателно. Той се усмихна и Емпрес осезаемо долови непозната за нея топлина и човечност, които се излъчваха от цялото му същество.

Не само много красив, а и невероятно очарователен. „Съдбата явно е била благосклонна към него“, помисли си Емпрес и свали погледа си от Трей. А той ни най-малко не изглеждаше притеснен от това, че тя го оглежда. Очевидно бе свикнал с любопитните женски погледи. След секунда усети, че му се усмихва, но при всичко, което се бе случило тази вечер, вълнението й бе прекомерно и тя едва сдържаше реакциите си. Тази вечер бе нещо като Армагедон за Емпрес, последна битка, която завърши успешно за нея. Край на мъките. И начало на бъдещето за нейното семейство.

Емпрес бързо сведе поглед, преди усмивката й да бъде забелязана, при което в полезрението й попадна ризата на Трей, ушита от великолепна качествена вълна. Беше меко мерино с приятен винен цвят. Някога, отдавна във Франция, бе имала рокля от същия плат… Стори й се, че е било в някакъв друг свят… в предишния й живот, преди смъртта на Грандимиер, преди дуела, преди да започнат тежките времена. Тя с усилие се отърси от обзелите я меланхолични мисли, припомняйки си, че сега единствено бъдещето имаше смисъл за нея. В настоящия момент значение имаха единствено следващите три седмици, след които щеше да отнесе огромната парична сума вкъщи.