Сюзън Филипс - Първата дама

Корнелия Личфийлд Кейс усещаше как носът я засърбява. Иначе той си беше много елегантен нос. Перфектно оформен, сдържан, изящен. Челото й можеше да се нарече патрицианско, скулите — фино изрязани, но в никакъв случай не и остри, което щеше да ги напрани вулгарни. Синята мейфлауърска 1 1 The Mayflower — първият кораб с преселници пуритани, пристигнал в Америка през 1620 г., наследниците им се смятат за аристократите на Америка. — Б.пр. кръв във вените й беше осигурила тен дори по-нежен от този на Жаклин Кенеди 2 2 Съпруга на Джон Фицджералд Кенеди, президент на САЩ, убит през октомври 1963 г. — Б.пр. — една от най-известните й предшественички. Френското излъчване включваше и дългата й светла коса, която тя би подкъсила още преди години, ако баща й не й беше забранил да го прави. По-късно съпругът й също беше й предложил — о, беше я помолил така нежно, той винаги беше нежен с нея — да я остави дълга. И ето каква беше сега, американска аристократка с прическа, която мразеше, и нос, който я сърбеше и който нямаше как да почеше, тъй като стотици милиони хора по света я наблюдаваха на екраните на телевизорите си.

Фактът, че погребваш съпруга си, със сигурност би лишил деня ти от повод за забавления.

Тя потрепери и се опита да потисне надигащата се истерия, чувствайки, че се беше приближила още повече до усещането, че ще се разпадне. Застави мисълта си да се концентрира върху красотата на октомврийския ден и начина, по който слънцето проблясваше по редиците мраморни гробове в Арлингтънското национално гробище, но небето беше като надвиснало, а слънцето — твърде жежко. Дори й се струваше, че и земята като че се надигаше, за да я погълне.

Мъжете от двете й страни още повече я наближиха. Новият президент на Съединените щати я улови за рамото. Баща й я прихвана за лакътя. Точно зад нея скръбта на Тери Акерман — най-близкия приятел и съветник на мъжа й, я заля като огромна тъмна вълна. Те я задушаваха, отнемайки й въздуха, от който имаше нужда, за да диша.

Тя потисна надигналия се у нея вик, свивайки пръстите на краката си в елегантните черни кожени обувки, прехапвайки долната си устна и насочвайки съзнанието си изцяло към звучащия хор от „Goodbye, Yellow Brick Road“ 3 3 В превод: Сбогом, път от жълти тухли. — Б.пр. . Песента на Елтън Джон й припомни, че той беше написал една друга песен — за мъртва принцеса 4 4 Песента „Goodbye, British rose“ (Сбогом, британска розо) по повод смъртта на принцеса Даяна на 31 юли 1997 г. — Б.пр. . Дали щеше сега да напише една и за убит президент ? Не! Не мисли за това! Щеше да мисли за косата си, за носа, който я сърбеше. Да се тревожи как така не можеше да яде, откакто нейната секретарка й беше съобщила новината за убийството на Денис, извършено само през три пресечки от Белия дом от някакъв луд на тема оръжия, сметнал, че правото му да носи оръжие включва и правото му да се възползва от американския президент като от мишена за стрелба. Убиецът беше застрелян на място от инспектор от вашингтонската полиция, но това не беше променило факта, че нейният съпруг, с когото бяха женени от три години, мъжът, когато тя някога беше обичала така безумно, сега лежеше пред нея в проблясващ на слънцето черен ковчег.

Тя се откъсна от поддръжката на баща си, за да може да се докосне за миг до миниатюрното американско знаме под формата на значка от емайл, забодена на ревера на черния й костюм. Точно тази значка, която Денис толкова често си беше слагал. Би трябвало да я даде на Тери. Прииска й се да можеше да се обърне още сега и да му я подаде, може би, за да облекчи мъката му.

Имаше нужда от надежда — нещо позитивно, в което да се приюти — но положението беше тежко дори за краен оптимист. И изведнъж една мисъл я прониза…

Тя вече не беше Първата дама на Съединените американски щати.

Няколко часа по-късно и малката утеха, която беше открила, й беше отнета от Лестър Вандерворт, новия президент на САЩ, още докато той вдигаше поглед към нея над бюрото в Овалния кабинет, зад което беше седял и Денис Кейс. Кутията с миниатюри „Млечен път“, която нейният съпруг беше съхранявал в специална кутия, останала още от Теди Рузвелт 5 5 Теодор Рузвелт (1858–1919) — 26-и президент на САЩ. — Б.пр. , беше изчезнала, както и колекцията му от снимки. Вандерворт не беше сложил нищо свое, дори и снимка на починалата си съпруга — пропуск, който тя със сигурност знаеше, че екипът му щеше съвсем скоро да коригира.