Unknown - Сюзън Елизабет Филипс

«Никой не може да разказва истории както Сюзън Елизабет Филипс. Нейното уникално умение да съчетава колоритни герои с неповторим хумор ги прави единствени по рода си.»

Романтик Таймс

Благодарности

За щастие, имам много талантливо семейство. Изказвам най-сърдечни благодарности на всички, които ме окуражаваха или споделяха личните си преживявания с мен. Дейна, не зная какво бих правила без теб. Благодаря ви, Тай и Зак, че вдигахте телефона дори когато знаехте, че аз съм на другия край на линията със следващия въпрос. Глория, твоите специални способности означават за мен много повече, отколкото предполагаш. Лид, за какво са сестрите на този свят? А на теб, Бил, отново съм ти задължена не само за насоките, но и за това, че ми помогна за заглавието.

Благодаря и на Бъд Станър от Ай Ем Джи, който ми разясни бизнеса на спортните агенти. Огромна благодарност дължа на професионалните сватовници, които ме консултираха. (Както и на онази много мила дама, която ме запозна с нудистките танци, макар че всичките тези момичета не могат да се издържат така, докато учат в колежа.)

Благодаря и на прекрасните си приятели Дженифър Круси, Кристин Хана, Алисън Харт, Джейн Ан Кренц, Кати Линц, Линдзи Лонгфорд, Доун Стръкнес, Сюзет Ван, Маргарет Уотсън и на всички от Writerspace, както и на всички читатели, които оставят своите отзиви на официалния ми сайт (www.susanelizabethpfilips.com).

Барбара Джепсън и Шарън Мичъл, моите асистентки — как бих писала без вашата незаменима помощ?

Не ми достигат думи да изразя благодарността си към дългогодишната ми редакторка Кери Ферън и на агента ми Стивън Акселрод, както и на всички от издателствата «Уилям Морис» и «Ейвън Букс» за техния ентусиазъм, приятелството и старанието. Щастлива съм, че работя с тях.

На синовете ни… и на техните възлюбени.

«Понякога любовта боли, понякога те кара да беснееш, а понякога — ако имаш късмет — може да те излекува по най-неочакван начин.»

«Спортният агент Хийт Чампиън — истинска акула в своя бранш — се придържа към строго начертан житейски план, а женитбата на трийсет и пет години е следващата точка от него. Тъй като остават само няколко месеца до заветната дата, а бизнес графикът му е твърде натоварен, за да си търси сам съпруга, той се обръща към най-известната агенция за запознанства в града — «Стабилни бракове».

Анабел Грейнджър — провалила се в предишните си бизнес начинания млада жена и настояща собственичка на агенция за запознанства — се надява да превърне «Идеалната половинка» в най-търсената и просперираща брачна агенция в Чикаго. За целта Анабел трябва да привлече за свой клиент Хийт — най-желания ерген в града. И когато напористата сватовница обещава да направи всичко за щастието на своя клиент, дали наистина има предвид «всичко»?»

1.

Ако Анабел не бе открила човешко тяло под Шърман*, нямаше да закъснее за срещата си с Питона. Но изпод остарелия форд «Краун Виктория» на нейната Нана стърчаха два мръсни боси крака. При по-внимателен оглед под колата установи, че принадлежат на Мишока — бездомника, прочут сред съседите й от предградието Уикър Парк с пълното си безразличие към личната хигиена и пристрастеността си към евтиното вино. Върху гърдите му лежеше празна бутилка, която се надигаше и спускаше в такт с шумното му хъркане. Срещата й с Питона бе от изключителна важност за нея и младата жена тутакси се задълбочи в обмислянето на сложна маневра, с която да заобиколи тялото, но за съжаление, мястото на паркинга бе твърде тясно.

[* Колата е кръстена на генерал Шърман, който в края на Гражданската война ускорява поражението на Юга и чието име е символ на могъщ пълководец, прегазващ всичко по пътя си; и на най-прочутия танк в армията на САЩ през XX в. — Бел.прев.]

Бе предвидила достатъчно време, за да се облече и да стигне навреме за съдбоносната си среща в центъра в единайсет сутринта. За нещастие, препятствията по пътя й се редяха едно след друго, започвайки с господин Броницки, който я бе спипал на входната врата и упорито бе отказал да си тръгне, преди да й каже всичко, което си беше наумил. Все пак още не бе закъсняла. Сега трябваше само да измъкне Мишока изпод Шърман.

Тя побутна предпазливо глезена му и забеляза, че набързо изобретената смес от шоколадов сироп и лепило «Елмър» не скриваше напълно драскотината на токчето на любимите й сандали.

— Мишок? — Пияндето не помръдна. Отново го побутна, този път по-решително. — Мишок, събуди се. Трябва да изпълзиш оттам.