Сюзън Филипс - Мис Каприз

Сюзън

Елизабет

Филипс

Мис Каприз

Превод

Милена Иванова

© Издателство „Ибис“, 2015

Анотация

ТЕ СА КАТО КЕРОСИН И ОГЪН,

КАТО ХАЙВЕР И БИРА. И СА НА ПЪТ

ДА СЕ ВЛЮБЯТ БЕЗУМНО...

Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...

Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...

Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин - двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.

На родителите ми , с цялата ми любов

Пратете ми бездомните , подхвърляни от бурята...

Ема Лазарус, „Новият колос“

Пролог

- Самурът е отвратителен - промърмори Франческа Серитела Дей под нос, докато светкавиците я заслепяваха. Сви глава във високата яка на руското си кожено палто и си пожела да е ден, за да може да си сложи и черните очила.

- Това не е широко разпространено схващане, скъпа - отвърна принц Стефан Марко Бранкузи, като сграбчи ръката й и я поведе през тълпата от папараци, разположени пред нюйоркския ресторант „Ла Кафе Баск“, за да снимат звездите при пристигането им на частното парти вътре. Стефан Бранкузи беше нежененият монарх на малко балканско княжество, което стремително изместваше Монако като ново данъчно убежище за богаташите. Вниманието на фотографите обаче, както и това на голяма част от американското общество, бе привлечено не от принца, а от красивата англичанка до него.

Докато Стефан я водеше към лимузината, Франческа повдигна облечената си в ръкавица ръка в безпомощен жест, който не успя да спре водопада от въпроси, насочен към нея - за работата й, за връзката й с Бранкузи, дори за приятелството й със звездата от хитовия телевизионен сериал „Чайна Колт“.

Когато двамата най-сетне се настаниха на луксозните кожени седалки и лимузината се вля в късния нощен трафик по Петдесет и пета източна улица, тя изстена:

- Този медиен цирк е заради палтото. Теб пресата почти не те безпокои. Заради мен е. Ако бях облякла стария си шлифер, можехме да се промъкнем, без да привличаме внимание. - Стефан я погледна развеселен. Тя му се намръщи укорително. -От това може да се извлече важен морален урок, Стефан.

- И какъв е той, скъпа?

- При наличието на толкова глад по света жените, които носят самур, заслужават съдбата си.

Той се разсмя.

- Щяха да те разпознаят, без значение какво си облякла. Виждал съм те да предизвикваш задръствания и по анцуг.

- Не мога да направя нищо - каза навъсено тя. - В кръвта ми е. Това е проклятието на Серитела.

- Наистина, Франческа, не познавам друга жена, която толкова да мрази факта, че е красива, колкото теб.

Тя промърмори нещо, което Стефан не чу и вероятно беше по-добре така, после зарови ръце дълбоко в джобовете на палтото. Както обикновено, не беше впечатлена от забележката за своята нажежаваща физическа красота. Наруши мълчанието след дълга пауза.

- Лицето ми е носило само неприятности още от самия ден на раждането ми.

А какво да кажем за чудното ти малко тяло, помисли си Стефан, но мъдро запази този коментар за себе си. Докато Франческа се взираше отнесено през затъмненото стъкло, той се възползва от разсейването й, за да огледа невероятните черти, които бяха пленявали толкова много хора.

Все още помнеше думите на един известен моден редактор, който, решен да избегне всички клишета за Вивиан Лий, отправяни към Франческа през годините, бе написал: „Със своята кестенява коса, овално лице и мъдри зелени очи Франческа Дей прилича на принцеса от приказките, която прекарва следобедите си в предене на свила в градината на собствения си приказен замък“. Насаме редакторът не беше толкова изтънчен: „Дълбоко в сърцето си знам, че на Франческа Дей не й се налага да ходи до тоалетната“.

Стефан посочи към бара от орехово дърво и месинг, вграден дискретно в лимузината.

- Искаш ли питие?

- Не, благодаря ти. Не мисля, че мога да понеса още алкохол. - Тя не беше спала добре и британският й акцент се долавяше по-ясно от обикновено. Палтото й се разтвори и Франческа погледна към красивата си рокля „Армани“. Рокля от „Армани“... палто от „Фенди“... Обувки от „Марио Валентино“. Затвори очите си, защото внезапно си спомни едно отминало време, един горещ есенен следобед, когато лежеше в прахта насред тексаско шосе, облечена в чифт мръсни сини джинси и с двайсет и пет цента в задния джоб. Този ден беше нейното начало. Начало и край.