Сюзън Филипс: Мис Каприз

Лимузината зави на юг по Пето Авеню и спомените й се плъзнаха още по-назад, към детството й в Англия, преди изобщо да знае за съществуването на места като Тексас. Какво разглезено малко чудовище беше тогава - угаждаха й и я обожаваха, докато майка й Клоуи я мъкнеше от една европейска площадка за игра към друга, от едно парти към следващото. Дори като дете беше невероятно арогантна - абсолютно уверена, че известната красота на Серитела ще сложи света в краката й и че ще подреди всичко по начин, който си пожелае. Малката Франческа - суетно, безотговорно създание, напълно неподготвено за онова, което животът й беше намислил.

Беше на двайсет и една през онзи ден на 1976 година в прахта на тексаското шосе. На двайсет и една, неомъжена, сама и бременна.

Сега беше почти на трийсет и две и макар че притежаваше всичко, за което някога бе мечтала, се чувстваше също толкова самотна, както в онзи горещ есенен следобед. Стисна здраво очи в опит да си представи каква посока би могъл да вземе животът й, ако беше останала в Англия. Но Америка я бе променила толкова дълбоко, че не можа да го направи.

Усмихна се на себе си. Когато Ема Лазарус е писала поемата си за блъскащата се тълпа, копнееща да диша свободно, със сигурност не е мислила за суетно младо момиче от Англия, пристигнало в страната с кашмирен пуловер и куфар на „Луи Вюитон“. Но горките малки богати момиченца също имаха мечти и мечтата за Америка се оказа достатъчно голяма, за да привлече дори нея.

Стефан знаеше, че нещо тревожи Франческа. Беше необичайно тиха през цялата вечер, което не беше типично за нея. Той планираше да й предложи брак, но сега се чудеше дали няма да е по-добре да изчака. Тя беше толкова различна от другите жени, които познаваше, че никога не би могъл да предугади точно как ще реагира. Подозираше, че дузините други мъже, които бяха влюбени в нея, бяха преживели нещо подобно.

Ако можеше да се вярва на слуховете, първото си голямо завоевание Франческа бе направила на девет години на борда на яхтата „Кристина“, когато бе поразила Аристотел Онасис.

Слухове... Обграждаха я толкова много слухове, повечето от които не можеше да са истина... Макар че, като се вземе предвид животът, който бе водила, Стефан предполагаше, че са верни. Някога му беше казала доста небрежно, че Уинстън Чърчил я бил научил как да играе джин руми 1, а всички знаеха, че принцът на Уелс я е ухажвал. Една вечер, скоро след като се бяха срещнали, те пиеха шампанско и си разказваха истории за детството.

- Повечето бебета се зачеват с любов - обясни му тя, - докато аз съм била зачената на модния подиум в салона за кожени палта на „Хародс“.

Докато лимузината прелиташе покрай „Картие“, Стефан се усмихна на себе си. Беше забавна история, но не бе повярвал и думичка от нея.

Старият свят

1

Когато за първи път поставиха Франческа в обятията на майка й, Клоуи Серитела Дей избухна в сълзи и настоя, че сестрите в частната лондонска болница, където беше родила, са загубили нейното бебе. Всеки малоумник би могъл да види, че не е възможно това грозно малко създание с безформена глава и подути клепачи да е излязло от нейното изящно тяло.

Тъй като нямаше никакъв съпруг наоколо, за да успокои истеричната Клоуи, се наложи сестрите да й обясняват, че повечето новородени в първите няколко дни не са в най-добрата си форма. Клоуи им нареди да отнесат грозната самозванка и да не се връщат, докато не намерят собственото й скъпоценно дете. После освежи грима си и посрещна посетителите си - сред тях беше една френска филмова звезда, секретарката на Британското министерство на вътрешните работи и Салвадор Дали - със сълзлив разказ за ужасната трагедия, която я беше сполетяла. Посетителите, отдавна привикнали към драмите на красивата Клоуи, едва-едва потупаха ръката й и обещаха да се погрижат. В пристъп на великодушие Дали обяви, че ще нарисува сюрреалистична версия на въпросното новородено като подарък за кръщенето му, но милостиво изгуби интерес към проекта и вместо това изпрати посребрени бокали за събитието.

Измина седмица. В деня, в който трябваше да я изпишат от болницата, сестрите помогнаха на Клоуи да облече свободно падаща рокля без ръкави на „Балмен“ с широк муселинен колан. След това я поведоха към една инвалидна количка и положиха отхвърленото бебе в ръцете й. Изминалото време почти не бе подобрило външния вид на детето, но в мига, в който погледна надолу към вързопчето в ръцете си, Клоуи преживя една от светкавичните промени в настроението си. Взирайки се в петнистото лице, тя обяви на всеослушание, че красотата на третото поколение Серитела е подсигурена. Никой не възрази, което щеше да е проява на много лошо възпитание, и както се оказа, това бе напълно уместно, защото само след няколко месеца Клоуи доказа правотата си.