Сюзън Филипс: Мис Каприз

Чувствителността на Клоуи по въпросите на женската красота се коренеше в собственото й детство. Като момиче тя беше закръглена, с допълнителен пласт мазнина, натрупан около талията, и бузи, изкривяващи деликатните черти на лицето й. Не беше достатъчно пълна, за да минава за дебела в очите на света, а само колкото да се чувства грозна, особено в сравнение с елегантната си стилна майка, известната модистка от италиански произход Нита Серитела. И едва през 1947 година, лятото, когато Клоуи навърши дванайсет, за първи път й казаха, че е красива.

Беше си у дома за кратка ваканция от пансиона в Швейцария, където прекара по-голямата част от детството си, и седеше възможно най-незабележимо с пълните си бедра на позлатения стол в ъгъла на елегантния салон на майка си, който се намираше на Рю дьо ла Пе. Наблюдаваше с презрение и завист как Нита, тънка като молив, облечена в силно втален черен костюм с огромни малинови сатенени ревери, разговаря с елегантно облечените клиенти. Майка й носеше синьо-черната си коса подстригана късо, така че да пада върху бледата й кожа на лявата буза в огромна запетайка, а вратът й, като от картина на Модиляни, бе подчертан от огърлица с черни перли. Перлите заедно със съдържанието на малкия стенен сейф в спалнята й бяха подарени от нейните обожатели - преуспели мъже, които бяха щастливи да купуват бижута на жена, която можеше да си ги купи и сама. Един от тези мъже беше бащата на Клоуи, макар че Нита открито заявяваше, че не си спомня кой точно е, тъй като никога не е обмисляла да се омъжи за него.

Привлекателната блондинка, която бе ангажирала цялото внимание на Нита в салона този следобед, говореше испански, а приказките й бяха изненадващо простовати за човек, който бе привлякъл толкова много световно внимание точно през лятото на 1947 година. Клоуи следеше разговора с половин ухо и изучаваше кльощавите манекенки, които позираха в центъра на салона с последните творби на Нита. Защо не можеше да е слаба и самоуверена като тях? Защо не можеше да изглежда точно като майка си, особено като имаше същата черна коса и зелени очи? Ако беше красива, мислеше си Клоуи, може би майка й щеше да спре да я гледа с отвращение. За стотен път реши да се откаже от сладкото, така че да спечели одобрението й - и за стотен път почувства неприятното присвиване в стомаха, което й напомняше, че няма толкова силна воля. Сравнена с всепоглъщащата сила на характера на майка си, Клоуи се чувстваше като лебедово пухче за пудра.

Блондинката неочаквано вдигна поглед от скицата, която изучаваше, и без предупреждение бистрите й кафяви очи се спряха на Клоуи. Тя отбеляза със странния си груб испански:

- Един ден малката ще стане голяма хубавица. Много прилича на теб.

Нита погледна Клоуи със зле прикрито презрение.

- Не виждам абсолютно никаква прилика, Señora. И тя никога няма да бъде красива, ако не се научи да възпира вилицата си.

Клиентката на Нита повдигна ръката си, отрупана с няколко крещящи пръстена, и помаха на Клоуи.

- Ела тук, querida2. Ела и дай на Евита целувка.

За момент Клоуи не помръдна, докато се опитваше да смели това, което бе казала жената. После се надигна колебливо от стола и прекоси салона, болезнено осъзнаваща дундестите си прасци, които се подаваха изпод ръба на памучната й лятна рокля. Когато стигна до жената, тя се наведе надолу и положи стеснителна, но въпреки това благодарна целувка върху леко ухаещата буза на Евита Перон.

- Фашистка кучка! - изсъска по-късно Нита Серитела, когато първата дама на Аржентина си тръгна през предната врата на салона. Мушна абаносовото цигаре между устните си, но рязко го отдръпна, оставяйки пурпурно петно в края му. -Потръпвам, когато я докосвам! Всички знаят, че няма и един нацист в Европа, който да не може да намери убежище при Перон и дружките му в Аржентина.

Спомените за германската окупация на Париж все още бяха пресни в паметта на Нита и тя изпитваше единствено презрение към симпатизантите на нацистите. От друга страна обаче, беше практична жена и Клоуи знаеше, че майка й не вижда смисъл да праща парите на Ева Перон, без значение колко безчестно бяха спечелени, на авеню „Монтен“, където властваше модна къща „Диор“.

След тази случка Клоуи започна да изрязва снимките на Ева Перон от вестниците и да ги лепи в албум с червени корици. В моментите, когато критиките на Нита ставаха особено хапливи, тя гледаше снимките и оставяше по някое случайно шоколадово петно по страниците, докато си спомняше как Евита Перон й бе казала, че някой ден ще стане голяма красавица.