Сюзън Филипс: Мис Каприз

Той издърпа чантата от рамото й, махна черното й сако и ги увеси на една стойка за копринени чадъри с дръжки от палисандрово дърво. После свали сакото на смокинга си и го постави до нейното, така че остана само по бяла риза с плисиран нагръдник с лъскави черни ръкавели. Тънкият му кръст беше пристегнат с пояс.

- Ще ги вземем по-късно - обяви той, като постави отново един шал на раменете й. - Хайде да направим изследователска експедиция.

Заведе я в известната зала за храни на „Хародс“, с огромните мраморни тезгяхи и изрисуван таван.

- Гладна ли си? - попита я, като й поднесе сребърна кутия с шоколади от рафта.

- За теб - отвърна тя.

Устата му зад мустаците се изви. Махна капака на кутията, взе един бонбон от тъмен шоколад и го захапа от едната страна, така че от вътрешността му да се процеди малко кремообразен черешов ликьор. Бързо го притисна към устните й и започна да го плъзга навътре-навън, така че част от пълнежа да остане в устата й. После го пъхна в своята и наведе глава, за да я целуне. Когато устните й се отвориха, сладки и лепнещи от ликьора, той избута шоколадовата черупка напред с език, Клоуи погълна бонбона със стон и тялото й стана течно и безформено като сърцевината му.

След като той най-сетне се отдръпна, избра бутилка шампанско, махна тапата и я наведе първо към нейните, а после и към своите устни.

- За най-скандалната жена в Лондон - каза, наведе се напред и облиза последното петънце от шоколада, останало в ъгълчето на устата й.

Прекосиха първия етаж, взеха чифт ръкавици, букет копринени теменуги и ръчно изрисувана кутия за бижута и ги поставиха на купчина, която да вземат по-късно. Накрая стигнаха до отдела за парфюми и замайващата смес от най-изисканите аромати на света заля Клоуи, но този път уханието им не бе накърнено от тълпите хора, изпълващи пространството между щандовете през деня.

Когато стигнаха до средата, той пусна ръката й и се обърна да я погледне. Започна да разкопчава блузата й и тя почувства странна смесица от възбуда и притеснение. Въпреки факта, че магазинът беше празен, те все пак бяха в центъра на „Хародс“.

- Джак, аз...

- Не се дръж като дете, Клоуи. Следвай примера ми.

Потръпна от вълнение, когато той избута сатенената материя на блузата й, за да разкрие дантеления й сутиен с цвят на слонова кост. Издърпа една опакована в целофан кутия с „Джой“ от откритата стъклена витрина и разопакова парфюма.

- Облегни се на щанда - каза й с копринен глас. - Сложи ръце на ръба.

Тя изпълни инструкциите му, отслабена от напрегнатостта в сребристите му очи. Той извади запушалката от гърлото на шишето и я плъзна под дантеления ръб на сутиена й. Клоуи си пое рязко въздух, когато Джак потърка студения край по зърното й.

- Хубаво е, нали? - промърмори Джак с нисък и дрезгав глас.

Тя кимна, неспособна да говори. Той постави запушалката в шишенцето, взе втора капка парфюм и я плъзна от другата страна на сутиена, за да докосне другото й зърно. Клоуи усещаше как плътта й набъбва под бавното кръгово движение на стъклото и когато жегата започна да се натрупва вътре в нея, красивото безразсъдно лице на Джак сякаш заплува пред очите й.

Той плъзна запушалката надолу и тя почувства ръката му да се мушва под ръба на полата й и бавно да се издига по чорапите.

- Разтвори крака - прошепна Джак.

Тя стисна края на щанда с ръце и изпълни молбата му. Джак плъзна запушалката нагоре по едното й бедро, над ръба на чорапите и по голата й кожа, като описваше бавни кръгове до самия край на бикините й. Клоуи изстена и отвори краката си по-широко.

Той се разсмя коварно и извади ръката си изпод полата й.

- Не още, мила. Още не.

Двамата продължиха из притихналия магазин, вървяха от един отдел към друг почти без да разговарят. Той погали гърдите й, когато забоде една антична арменска игла на яката на блузата й, потърка дупето й през полата, докато плъзгаше гребен с дръжка от чисто сребро през косата й. Тя пробва един колан от крокодилска кожа и чифт обувки със заострени върхове. В отдела за бижута той махна перлените й обеци и ги замени със златни клипсове, оградени от дузини малки диаманти. Когато Клоуи възрази срещу това разточителство, той се изсмя.

- Това е само едно завъртане на рулетката, мила. Само едно.

Намери яка от пера на бяло марабу и след като я бутна към една мраморна колона, смъкна блузата по раменете й.

- Твърде много приличаш на ученичка - заяви и се протегна да махне сутиена й. Копринената материя се плъзна от пръстите му на килима и тя застана пред него гола до кръста.