Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Разбира се.

Огънят в тялото й и ужасът от разкриването им се сляха в разтърсваща експлозия от чувства. Докато оргазмът я помиташе, тя захапа рамото му.

- Копеле...

Той се разсмя и свърши със силно, шумно стенание.

Едва успяха да избягат от охраната. Облечен само с най-необходимото, Джак хвърли палтото от рис върху голата Клоуи и я повлече по стълбите. Докато босите й крака летяха по стъпалата, безразсъдният му смях отекваше в ушите й. Преди да напуснат магазина, той хвърли бикините й върху една стъклена витрина заедно с визитната си картичка.

На следващия ден Клоуи получи бележка, че майка му е болна и временно трябва да се върне в Чикаго. Докато го чакаше, тя живееше в агонията на разбърканите си емоции -гняв заради риска, на който я беше изложил, възбуда от вълнението, което й беше дарил, и силен страх, че няма да се върне. Изминаха четири седмици, после пет. Тя се опита да му позвъни, но връзката беше толкова лоша, че не успяваха дори да я разберат. Изнизаха се два месеца. Клоуи се убеди, че Джак не я обича. Той беше авантюрист, търсач на силни усещания. Беше видял дебеланата в нея и не искаше да имат нищо общо.

Десет седмици след нощта в „Хародс“ той се появи толкова внезапно, колкото беше изчезнал.

- Здравей, мила - каза, застанал на входната врата на къщата й с кашмирено палто, безгрижно наметнато на раменете му. - Липсваше ми.

Тя се хвърли в прегръдките му, хлипаща от облекчение, че отново го вижда.

- Джак... Джак... Скъпи мой.

Той прокара палеца си по долната й устна, после я целуна. Тя дръпна ръцете си и силно го зашлеви през лицето.

- Бременна съм, копеле такова!

За нейна изненада, Джак незабавно се съгласи да се ожени за нея и те се бракосъчетаха три дни по-късно в провинциалното имение на неин приятел. Докато стоеше до красивия младоженец пред импровизирания градински олтар, Клоуи знаеше, че е най-щастливата жена на света. Блек Джак Дей можеше да се ожени за всяка, но беше избрал нея. С изминаването на седмиците тя решително игнорираше слуха, че докато е бил в Чикаго, семейството му го е лишило от наследство. Вместо това си фантазираше за бебето. Колко прелестно щеше да е да разполага с цялата любов на двама души, съпруг и дете.

Месец по-късно Джак изчезна заедно с десет хиляди паунда от една от сметките на Клоуи. Когато се появи отново шест седмици по-късно, тя го простреля в рамото с немски люгер. Последва кратко одобряване, докато Джак не влезе в поредния късметлийски цикъл в хазартните клубове и не изчезна отново.

В Деня на свети Валентин на 1955 година. Фортуна завинаги изостави Блек Джак Дей на едно коварно мокро шосе между Ница и Монте Карло. Топчето от слонова кост падна за последен път в отделението си и рулетката спря завинаги.

2

Един от бившите любовници на овдовялата Клоуи изпрати ролс-ройс „Силвър Клауд“, който да я прибере у дома след раждането на дъщеря й. Разположена удобно на кожените седалки, тя се взираше в повитото в меки пелени бебе, което беше заченато толкова драматично насред „Хародс“, и прокара пръст по нежната му буза.

- Моя красива малка Франческа - промърмори тя. - Няма да ти трябва баща или баба. Няма да ти е нужен никой освен мен. Ще ти дам всичко на света.

За нещастие на дъщерята на Блек Джак, Клоуи направи точно това.

През 1961 година, когато Франческа беше на шест години, а Клоуи на двайсет и шест, двете позираха за британския „Вог“. В лявата част на страницата бе поместена популярната черно-бяла фотография на Нита, облечена в рокля от циганската й колекция, а отдясно бяха Клоуи и Франческа. Майката и дъщерята позираха на фона на бял екран и двете облечени в черно. Белият фон, бледността на кожите им и черните кадифени плащове с качулки правеха фотографията етюд на контраста. Единственият друг цвят идваше от четирите акцента пронизително зелено - незабравимите очи на Серитела, които оживяваха страницата и проблясваха като великолепни бижута.

След като вълненията от фотографията преминаха, повечето критични читатели отбелязаха, че обаятелните черти на Клоуи не са толкова екзотични като тези на майка й. Но дори най-критичните сред тях не можеха да намерят недостатък в момиченцето. То изглеждаше като въплъщение на идеалното дете, с блажена усмивка и ангелска неземна красота, която се излъчваше от овала на малкото му лице. Само фотографът, който направи снимката, бе на различно мнение. Той имаше два малки белега, двойка бели резки на ръката си, на мястото, където се бяха забили острите малки резци на Франческа.