Сюзън Филипс - Знойни сънища

Здесь есть возможность читать онлайн «Сюзън Филипс - Знойни сънища» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современные любовные романы, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Знойни сънища: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Знойни сънища»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В малкото градче се случва нещо необикновено: завръща се младата, очарователна вдовица на нашумял в обществото мошеник. Завръща се, за да се сблъска със стена от презрение, да се задъха от присмех и злорадство. Но и за да открие нещо, което е жизненоважно за нея и сина й. Сред морето от маски на омраза се откроява само едно лице… Един мъж, който й подава ръка. За да я издърпа от тресавището на нищетата или за да й предложи сърцето си… Изборът е влудяващ. Но тя трябва да го направи. И да потъне в океана от любов…

Знойни сънища — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Знойни сънища», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сюзън Елизабет Филипс

Знойни сънища

На Тили и нейните синове.

И в памет на татко и Боб.

Моята най-искрена благодарност на следните хора за тяхната помощ при написването на тази книга:

Д-р Маргарет Уотсън, ветеринарна лекарка и авторка на любовни романи, която ми позволи неведнъж да прекъсвам творческата й дейност, за да й задавам въпроси.

Джими Морел и Джил Барнет за техните уместни критични бележки.

А също и на Джон Росич, който за пореден път помогна на моите герои с правни съвети. (Изпрати сметките на тях, моля те, не на мен.)

Едно голямо благодаря на всички от „Avon books“ и специално на Кари Ферънр за подкрепата. Гордея се, че съм част от семейството на „Avon“.

Първа глава

Последните останки от късмета на Рейчъл Стоун изчезнаха точно пред киното за автомобилисти „Гордостта на Каролина“. Там, в средата на тесния планински път, над който се стелеше мараня от жегата на юнския следобед, нейният стар шевролет импала издаде своето предсмъртно изхъркване и спря.

Тя едва успя да свие вдясно към банкета, преди един облак от тъмен пушек да се извие изпод капака на мотора, лишавайки я от всякаква видимост. Това последно нещастие беше капката, която преля чашата на търпението й. Тя скръсти ръце в горната част на кормилото, отпусна челото си върху тях и се предаде на отчаянието, което я преследваше в продължение на три дълги години. Тук, на този двупосочен път, точно на влизане в града с ироничното име Салвейшън 1 1 Спасение (англ.). — Б.пр. , Северна Каролина, тя най-после бе достигнала до края на своя път към ада.

— Мамо?

Избърса очи в кокалчетата на ръцете си и вдигна глава.

— Мислех, че спиш, скъпи.

— Да, спях, но този ужасен звук ме събуди.

Тя се извърна и погледна към сина си, наскоро отпразнувал петия си рожден ден, който седеше на задната седалка сред всевъзможни вързопи и кутии, съдържащи всичките им що-годе ценни вещи. Багажникът на шевролета бе празен, тъй като беше смачкан преди много години и оттогава просто не можеше да бъде отворен.

Бузата на Едуард беше зачервена там, където беше лежал на нея, а светлокестенявата му коса стърчеше на мястото, където беше близнат. Беше доста дребен за възрастта си, слабичък и все още бледен вследствие на наскоро прекараната пневмония, която в един момент сериозно бе застрашила живота му. Тя го обичаше с цялото си сърце.

Сега сериозните му очи я гледаха иззад главата на Хорс, сламения заек, който бе негов неизменен спътник още от времето, когато беше проходил.

— Пак ли се случи нещо лошо?

Тя почувства някаква твърдост в устните си, докато се опитваше да ги изкриви в успокоителна усмивка.

— Малък проблем с колата, това е всичко.

— Ние ще умрем ли?

— Не, миличък, разбира се, че няма. Виж, защо не слезеш да се поразтъпчеш малко, докато аз хвърля един поглед на двигателя. Само не излизай на пътя.

Той захапа опърпаното заешко ухо на Хорс между зъбите си и се промъкна покрай един леген за пране, пълен с дрехи втора употреба, и няколко стари хавлии. Краката му бяха слаби, като бледи малки пръчки, съединени от костеливи колене. На задната част на шията си имаше малка бенка с цвят на червено вино. Това й беше едно от любимите места, където го целуваше.

Тя се пресегна през облегалката на седалката си и му помогна да отвори вратата, която функционираше само малко по-добре от счупения багажник.

Ще умрем ли? Колко пъти в последно време й беше задавал този въпрос? Никога не бе бил лесно дете, но тези последни няколко месеца го бяха направили още по-уплашен, предпазлив и възрастен за годините си.

Подозираше, че е гладен. Последния път, когато му беше дала да яде, бе преди четири часа: един портокал, чаша прясно мляко и желиран сандвич, изяден в едно крайпътно заведение близо до Уинстън-Салем. Коя ли майка би могла да храни сина си по-лошо от това?

В портмонето си имаше девет долара и някакви дребни монети. Девет долара и дребни центове я разделяха от края на света.

Тя мярна отражението си в огледалото за обратно виждане и си спомни, че някога бе смятана за хубавица. А сега, в резултат на напрежението, което почти никога не я напускаше, бръчки обграждаха устата й, излизаха от ъглите на зелените й очи и сякаш изяждаха лицето й. Луничавата кожа около скулите й беше толкова опъната, че сякаш всеки момент щеше да се разцепи. Нямаше пари за фризури и разкошната й грива от къдрава кестенява коса падаше безразборно около прекалено слабото й лице. Единственото козметично средство, което все още притежаваше, бе едно почти използвано тъмно червило, което се въргаляше на дъното на дамската й чанта и което не си бе направила труда да използва в продължение на седмици. Какъв бе смисълът? Макар да бе на двадесет и седем, тя се чувстваше като старица.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Знойни сънища»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Знойни сънища» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Сюзън Филипс
Сюзън Филипс - Съдбовно бягство
Сюзън Филипс
Сюзън Филипс - Господин Неустоим
Сюзън Филипс
Сюзън Филипс - Първата дама
Сюзън Филипс
Сюзън Филипс - Мис Каприз
Сюзън Филипс
Сюзън Филипс - Кой би повярвал
Сюзън Филипс
Сюзън Филипс - Бебето е мое
Сюзън Филипс
Сюзън Филипс - Рай в Тексас
Сюзън Филипс
Сюзън Филипс - Избрах теб
Сюзън Филипс
Отзывы о книге «Знойни сънища»

Обсуждение, отзывы о книге «Знойни сънища» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x