Сюзън Филипс: Първата дама

В един юнски следобед тя се намираше в детското отделение за рехабилитация на болницата във Финикс и наблюдаваше как едно малко момиченце с къдрава рижа коса полага огромни старания да проходи с новия си комплект протези за крака.

— Гледай ме!

Малката кръглолика червенокоска се усмихна широко на Нийли, отпусна се с цялата си тежест върху патериците и пое по трудния път на усилията да направиш една-единствена стъпка.

Целият този неин кураж!

Нийли често се беше чувствала засрамена, но сега това чувство я завладя изцяло. Това дете беше повело храбра борба, за да възвърне отново предишния си живот, докато Нийли просто наблюдаваше как собственият й се изнизваше покрай нея.

Тя не беше страхливка, нито неспособна да защити себе си, и все пак всичко това се беше случило, защото не беше могла да посочи нито на баща си, нито на президента подходяща причина защо не би трябвало да играе ролята, чието изпълнение й беше отредено още от раждането й.

И точно в този момент взе решение. Не знаеше как и кога, но щеше да се освободи. Даже и ако свободата й щеше трае само един ден — или един час! — поне щеше да е направила усилие.

Осъзна точно какво иска. Искаше да изживее живота на един най-обикновен човек. Искаше да може да пазарува в магазин за плодове и зеленчуци, без всички да са се вторачили в нея, да се разхожда по някоя малка уличка, ближейки сладолед и с усмивка на лице само защото й се иска така, а не защото така трябва . Искаше свобода, за да осъществи собствените си решения, за да направи собствените си грешки. Искаше да види света такъв, какъвто бе в действителност, а не излъскан и пригладен като за официална визита. Може би така най-накрая щеше да успее и да си представи как да изживее остатъка от живота си.

Нийли Кейс, каква искаш да станеш като пораснеш?

Като малка винаги отговаряше, че иска да стане президент. Сега не знаеше.

Но как най-известната жена в Америка би могла да стане обикновен човек?

В съзнанието й една след друга изникнаха вероятните пречки. Невъзможно беше. Първата дама не би могла просто така да изчезне. Би ли могла?

За да си пазен, изискваше да сътрудничиш — точно за това, противно на общоразпространеното разбиране, всъщност беше възможно да се изплъзнеш от вниманието на Тайните служби. Бил и Хилари Клинтън го бяха правили в началото на неговото управление, но последва официално предупреждение повече да не се възползват от подобна свобода. Джей Еф Кей 11 11 Популярен съкратен изговор на имената на Джон Фицджералд Кенеди. — Б.пр. беше довел Тайните служби до лудост със своите изчезвания. Да, беше възможно да им се изплъзнеш, но от това нямаше смисъл, ако след това нямаше да може и да се придвижва свободно. Сега най-важното беше да открие начин да направи не само първото, но и второто възможни.

Месец по-късно тя вече имаше готов план.

В десет часа една юлска утрин възрастна жена се промъкна сред групата за обиколка на Белия дом, поела по обичайния път през залите от State floor 12 12 Т.нар. етаж за приеми и посещения. — Б.пр. . Беше със снежнобяла коса на равни ситни къдри, облечена в рокля на жълто-зелени повтарящи се мотиви и с голяма дамска чанта от изкуствена кожа. Крехките й рамене бяха сведени, слабичките й крака бяха обути в еластични чорапогащи и кафяви обувки с връзки. Тя се взираше в туристическия справочник през огромни очила с перленосиви рамки и едва забележимо златно покритие по свързващата рамка на носа. Челото й можеше да се нарече патрицианско, носът й — аристократичен, а очите й бяха сини като американското небе.

Нийли преглътна и усещайки, че се задушава, трябваше да потисне желанието си да смъкне перуката, която си беше поръчала по каталог. Чрез друг каталог се бе снабдила с роклята от полиестер, обувките и чорапогащите. Като предохранителна мярка по отношение на личните си предпочитания тя винаги се беше доверявала на пазаруването по каталог, използвайки името и адреса на шефката на своя екип, Морийн Уотс, като прибавяше по средата фалшивия инициал „К“ така Морийн разбираше, че поръчката е на Нийли. Морийн ни най-малко не подозираше какво беше съдържанието на пакетите, които беше донесла съвсем наскоро в Белия дом.

Нийли вървеше плътно сред другите, докато групата преминаваше от Червения кабинет с мебелите в американски имперски 13 13 Обхваща периода от 1810 до 1830 г. и наподобява френския имперски стил на вътрешно обзавеждане. — Б.пр. стил към Официалната трапезария. Видеокамерите записваха всичко и тя усети как пръстите й се вледеняват и изтръпват. Опита се да овладее треперенето, вглеждайки се в портрета на Линкълн 14 14 Ейбрахам Линкълн (1809–1865) — 16-и президент на САЩ. — Б.пр. , окачен над камината. Върху обрамчващата камината тясна дъска бяха гравирани думите на Джон Адамс 15 15 Джон Адамс (1735–1826) — втори президент на САЩ. — Б.пр. , които тя така често беше препрочитала: „Моля небесата да въздадат най-блажения свой благослов на този дом и върху всички, които ще го обитават. Нека никой друг, освен честни и мъдри мъже да не управляват под този покрив“.