Сюзън Джонсън: Сребърен пламък

„Ех, ти, жалка, дребна нещастнице, помисли си Валери, яд те е, защото той дори не поглежда към теб“. И продължи на глас:

— Искаш ли да следиш тайно отнякъде? Мога да те скрия в килера например — думите й прозвучаха ехидно и с явно презрение.

— Нима искаш да кажеш, че отиваш у Трей? — очите на Сирила се разтвориха широко от почуда.

— Той сам ме покани — заяви Валери, намествайки дантелата на маншета си, след което се пресегна за чашата си с чай. — Всъщност ние с него сме много близки. Мислех, че знаеш. А освен това… — тук тя замълча театрално и продължи: — смятам, че той в най-скоро време ще ми предложи женитба.

— О, не — почти пронизително възкликна Сирила, — не ти вярвам!

Този път нейната реакция не бе плод на злобна завист, тя бе наистина втрещена от почуда. Валери кокетно присви рамене.

— А би трябвало да ми вярваш — отбеляза тя самодоволно, — той е доста привързан и влюбен в мен.

Трей бе повече от объркан, когато час по-късно, влизайки в апартамента си заедно с Ерик, откри очакващата го Валери.

— Как си успяла да влезеш? — запита я тихо той, а наум си каза, че е крайно време да разговаря сериозно с хазаина си.

— С помощта на Харис — заяви Валери и грациозно се отпусна на бара с изражението на човек, който най-редовно пребивава в дома на Трей. Е, разбира се, миналата есен тя доста често се бе подпирала на този бар, и то в повечето случаи гола.

Само че Трей отдавна бе прекъснал срещите си с нея. Той поначало не удължаваше връзката си с жени, при които му се налагаше непрекъснато да потиска традиционното им чувство за притежание над неговата личност.

— Ерик, разреши ми да ти представя Валери Стюарт — произнесе той невероятно учтиво, без ни най-малък нюанс на раздразнение от факта, че тя му се натрапва. — Валери, това е Ерик Сати.

Кимвайки едва забележимо на поклона на Сати, Валери се усмихна на Трей и го запита:

— Ще се забавиш ли дълго? — въпросът й бе невъзпитан и крайно неуместен.

За един кратък момент Трей се изкуши да й отвърне със същия груб тон.

— Ако имаш някакви други планове… — започна Ерик, който изглеждаше по-неугледен и раздърпан от всеки друг път в един от дванайсетте си любими сиви костюми от рипсено кадифе.

— Не, сядай, Ерик — бързо отвърна Трей и кимна към барчето с напитки, добавяйки: — Там е „Перното“.

След това Трей се извърна към Валери, предложи й ръка и попита:

— Можем ли да поговорим насаме?

Разговорът им във фоайето протече бързо.

— Ерик е пристигнал тук само за няколко дни — започна Трей.

— Но ти ми каза, че ще се видим по късно — измънка Валери.

— Съжалявам, ако не си ме разбрала правилно — поясни Трей, — но с Ерик искаме да репетираме неговите последни композиции.

— И кога ще те видя?

Трей не дръзна да отсече „Никога“, защото не беше сигурен, че Валери ще реагира спокойно на подобен отговор.

— Какво ще кажеш за едно малко бижу от „Уесткоут Джуълърс“?

Очите й светнаха, а Трей се усмихна с облекчение. От всичко най-много мразеше сцените.

Той я погали по бузата, а мислите му вече бяха заети с нотните композиции.

— Отбий се още сега и си избери каквото пожелаеш. Аз ще позвъня на „Уесткоут“, за да предупредя, че ще ги навестиш.

Валери се надигна на пръсти и го целуна.

— Ти си цяло съкровище — избъбри тя щастливо.

— Благодаря ти — каза той.

Три дни след като изпрати Ерик, Трей и двама негови братовчеди се бяха разположили блажено в игралния салон на Лили, съзерцавайки на фона на чаша питие и празни разговори облаците дим, провлачващи се през украсените в гирлянди и ресни еркерни прозорци.

— Като гледам как се смени вятърът, ми се струва, че се задава буря. Днес, докато се придвижвахме към града, стадата добитък вече се прибираха. Допивай си питието и да тръгваме.

— А защо да не останем тук тази вечер? — кротко попита Трей. — Няма смисъл да бързаме да се връщаме вкъщи.

Неговите братовчеди, Блу и Фокс, мълчаливо размениха замъглени погледи, които изразяваха невъзможността им да спорят с Трей и едновременно с това разбиране за ситуацията. И двамата добре знаеха защо Трей не бързаше да се връща вкъщи.

Сред гостите, поканени на партито, организирано от родителите му тази вечер, бе и Арабела Макгинис — още една от жените, които най-безцеремонно третираха Трей като кандидат за женитба. След като преодоля набезите на упоритата Валери, а после и племенницата на Ема, Трей никак не бе склонен да се среща с поредната си обожателка. Това бе една от причините тази вечер да се намира в салона на Лили.