Сюзън Джонсън: Френска целувка

Каква гад…

Трябваха й няколко години да надмогне мизерното си съществуване.

Но доходната работа се появи след първата дървена къщичка, която построи безплатно за един свой приятел. По-късно трябваше да наема по три допълнителни бригади, за да насмогва на клиентите си.

Ето как ставаше, можеш да проектираш, да проектираш — шест години без почивка в колежа, стажуване в елитна фирма и после за миг — циганският късмет се стоварва на главата ти и се озоваваш в Калифорния — фалирала, после не чак толкова фалирала — и строиш най-талантливите сгради във вселената.

Следващия път Ники пристигна във Версай с готови планове, а Мария я заведе до верандата с изглед към залива Сан Франциско и мястото за къщичката на Джорди и я остави на грижите на малкото момиченце.

— Татко каза, че ще приключи разговора си след минута — обясни Джорди, посочвайки към баща си, който крачеше напред-назад под разцъфналата глициния в края на верандата. — Чакахме те, а после мама се обади. Това плановете ли са? — И мушна с пръст ролката с проекти, които Ники носеше.

— Да. Твоето име е написано на тях.

— Уха! Наистина ли? Моето име? — Джорди опули очи. — Покажи ми, покажи ми — ето тук… на масата! — Изтича до голяма маса от тиково дърво, която очевидно използваха за вечеря на открито, и извика: — Хей, тате! Плановете за къщичката ми са тук!

Все още със слушалка на ухото, Джони се завъртя и махна с ръка.

— Той каза, че ще престане да говори като дойдеш, но вероятно се карат. Те винаги се карат — отбеляза Джорди с небрежно одобрение. — Родителите на приятелката ми Бетси също се карат, а тя казва, че аз съм по-добре, защото мама и тате не живеят в една къща и не ми се налага да ги слушам като крещят.

Твърде много информация, помисли си Ники, започвайки да разгъва плановете на масата. От друга страна, Джорди Патрик не изглеждаше разстроена от непримиримите различия между родителите й. Издръжливостта на младостта, прецени Ники, или може би Джорди просто бе свикнала със семейните несъгласия.

— О, боже мили — ето го моето име! — изписка Джорди, жестикулирайки диво към заглавието на първата страница. — Дървената къща на Джорди Патрик. Страхотно!

— Какво ще кажеш да огледаме чертежите и да споделиш с мен какво мислиш? — Ники прелисти бързо страницата и посочи няколко вертикални сечения на втората страница. — Така ще изглежда къщата от страната с изглед към залива. — Тя плъзна пръст по втория чертеж. — А този изглед — спря когато от другия край на терасата отекна остра ругатня — е към терасата — продължи бързо, опитвайки се да не обръща внимание на потока от ругатни, който се понесе към тях.

Джорди вдигна поглед, но вместо да се ужаси, извика весело:

— Добре! Татко приключи!

Може би Джорди изпробваше терапия с благодарност — нали разбирате, когато винаги гледаш откъм добрата страна на нещата, помисли си Ники, поглеждайки скришом към баща й. Джони Патрик пъхаше телефона в джоба на шортите си докато крачеше към тях, но за разлика от непоправимия оптимизъм на дъщеря си, той се мръщеше.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате — извини се Джони като приближи до тях. После кимна към плановете. — Как изглеждат, скъпа? Харесаха ли ти?

— Страхотни са, тате! — възкликна Джорди, проследявайки въжената стълба с върха на пръста си. — Виж стълбата! Виж и това! — допълни тя, премествайки пръста си нагоре. — Има си дори и приказна, чудесна, заострена кула, точно както аз исках!

Въпреки въодушевлението на Джорди, Ники виждаше, че мислите на Джони Патрик са някъде другаде. Макар че полагаше всички усилия да внимава, той не успяваше съвсем.

Джорди дръпна ръката на баща си.

— Хей! Земята към татко!

Колко невинни са децата, помисли си Ники.

— Чух всичко, което каза, скъпа: заострената кула и всичко останало. — Стисна ръката на дъщеря си. — Много ми харесва.

Усилието му да се фокусира бе толкова очевидно болезнено, та Ники реши, че животът на богатите и известните понякога е гаден като на всички останали.

— Опитах се да включа всички елементи, които Джорди хареса най-много — намеси се Ники, говорейки бързо, за да запълни внезапното мълчание. — Радвам се, че кулата и въжената стълба устройват всички, но ако искате някакви промени, просто кажете. Главната стая е достатъчно голяма, за да побере стол за татко ти, Джорди. Значи и това е добре. Някакви въпроси до тук? — Макар че след един поглед към безизразното лице на Джони Патрик, тя съжали, че е попитала.