Сюзън Джонсън - Грешница

Двамата чернокоси мъже много си приличаха и по ръст, и по мускулестите си тела. Черните им коси бяха завързани отзад на вратовете им със сини копринени панделки. Орловите черти на лицата им ги отличаваха значително от класическия идеал за мъжка красота. Двамата приятели се различаваха само по цвета на кожата. Макар че Синджън беше загорял от пребиваването на открито, все пак кожата му беше доста по-светла от тази на Сенека — сините очи на херцога никак не приличаха на черните очи на червенокожия му приятел.

Синджън Сейнт Джон беше надарен със забележителни, рядко красиви очи — прекалено хубави за един мъж, според мнението на мнозина завистници. И те бяха дар от майка му, която на времето, с пристигането си в Лондон, бе предизвикала сензация с невижданото си обаяние. Ослепителната мис Бърк беше предизвикала незапомнена суматоха сред майките, загрижени да задомят не особено красивите си дъщери. Русокосата красавица от Уотърфорд за няколко дни бе успяла да привлече интереса на всички лордове.

— Тази година ще спечелим наградите от всички състезания — възкликна Синджън. Щом се усмихнеше, заприличваше на момче, а сините му очи искряха от радост.

— Винаги си се справял много добре — отвърна приятелят му.

Двамата мъже се различаваха и по темперамент. От Синджън се излъчваше покоряваща жизненост. Очите му искряха като сапфири, отразявайки огнената спортна страст, която го изгаряше отвътре. Само жените виждаха в тях нещо съвсем различно — прелъстяваща чувственост, съблазняващ чар, гореща страст.

Едно нещо обаче никога не откриха у него — спокойствие.

— На колко лири ще се обзаложим? — гласът на Синджън прозвуча сухо и делово, като на истински бизнесмен. Залаганията за резултатите от конните надбягвания изискваха тънко познаване както на конете, така и на жокеите, упорито и дългогодишно проучване на всички фактори, които оказват влияние върху класирането.

— На двеста лири.

— Давай по-смело. Аз ще ти покрия разходите — бързо пресметна на ум шансовете за печалба и веднага взе решение. — Нали чу какво ни каза Олим? Ромул е в отлична форма. — Треньорът на Синджън беше заложил сто лири за предстоящото състезание. Нямаше по-достоверно доказателство за увереността му в способностите на Ромул.

— Много добре познавам всеки от конете в твоята конюшня. Затова ще се огранича с този залог. Ще ми стигне, за да си осигуря добра печалба — Николъс винаги се стараеше да бъде умерен при залаганията. Мечтаеше за деня, когато ще се върне при своите сънародници в Северна Америка, а това изискваше да пести всяко пени и да не се впуска в необмислени рискове.

Синджън небрежно сви рамене.

— Щом така си решил…

Както при всичко останало, и при залаганията Синджън си оставаше невъздържан и често се впускаше в опасни рискове.

— Скоро ще имам толкова много пари, че ще бъда по-богат от всеки лорд — шеговито отвърна Николъс.

— По дяволите, Сенека, имам достатъчно пари и за двама ни и ти много добре знаеш това! — изръмжа Синджън. В гнева си нарече приятеля си с прякора, с който Николъс бе известен на всички в Лондон. Още преди години Синджън беше обещал на Николъс, че ще може да разчита на щедри заеми, без да се притеснява за сроковете за погасяване на дълговете.

Николъс Роуз беше дошъл в Лондон заедно със Синджън, след като бе изгубил семейството си по време на клането в неговото село, устроено от британската армия при неуспешната й колониална кампания срещу бунтовниците в Северна Америка. Оттогава за Синджън индианецът беше по-близък от роден брат. Разбираше притесненията му, мъката по опустошеното отечество, моралните скрупули… макар самият той да им беше чужд.

— Трябва да ти напомня, че Стенхоуп смени Арчър в последната минута — отбеляза Николъс, изпълнен с нетърпение да отклони темата и сложи край на безплодния спор.

— Няма съмнение, че го прави поради доста мъгляви, дори потайни съображения — промърмори Синджън. — Остава ни само да се надяваме, че за разлика от Арчър, Фордхем няма да прибягва толкова често до камшика — продължи Синджън. Наведе се напред и се облегна на перилото на балкона, за да огледа по-добре конете, строени зад стартовата линия. Фордхем и Арчър бяха много добри жокеи, но стиловете им бяха съвсем различни. Арчър вярваше в успеха на силовата езди, докато Фордхем предпочиташе да не напряга конете повече от необходимото. Въпреки съмнителната си тактика Арчър често успяваше да изпревари всички жокеи, включително и Фордхем.