Сюзън Джонсън - Грешница

Синджън се наведе, за да не се удари в ниския свод. Щом излезе навън, вятърът разроши буйната му коса. Няколко буйни кичура се изтръгнаха от синята копринена панделка и веднага се заплетоха в ресните на кожения му жакет, богато украсен с мънистени нанизи. Херцогът често обличаше екзотичните дрехи на Сенека. Харесваха му пищните, изкусно изтъкани ширити, нанизи и ресни. Този индиански костюм го привличаше не само със странните мотиви и украшения. Кожените дрехи на червенокожите се оказаха изключително удобни за езда. Особено тази комбинация на жакет с ресни по раменете и ръкавите и панталони от еленова кожа, лъснати до блясък хесенски ботуши, белоснежна риза и шалче около врата. Тя го отличаваше рязко от останалите натруфени представители на аристократичното съсловие. Явно този красив и изискан мъж най-малко се тревожеше от преценките на останалите перове на Англия. Сред надменните лордове Синджън биеше на очи не само с екстравагантния си вкус към чуждоземното облекло, но и с поведението си на дързък бохем. Той не обръщаше внимание нито на многобройните си подражатели, нито на още по-многобройните завистници, одумващи безспир дръзкото му поведение и още по-дръзкото му облекло. Въпреки че обичаше родината си, Синджън, след като бе успял да посети повечето от далечните страни, познати на съвременниците му, се беше убедил, че светът не се ограничава само до равнините на южна и централна Англия.

— По дяволите, Арчър потегли преди сигнала! — Синджън присви очи, ослепен от силното слънце. Той концентрира вниманието си върху Фордхем, който отчаяно се стараеше да се измъкне с Ромул от групата ездачи в средата на пистата.

Съдиите веднага отсъдиха фалстарт и жокеите заковаха смутените коне далеч преди първи завой. Въздухът се изпълни с негодуващи викове откъм трибуните и остро цвилене, примесено с яростни ругатни откъм пистата. След няколко секунди гъстото кълбо от коне и ездачи започна бавно да се разплита. Жокеите, озовали се в средата на групата, продължиха напред, но четиримата им колеги по двата фланга навреме успяха да спрат жребците си.

Червеният флаг отново се спусна и осемте жокей се втурнаха напред. Край трибуните заплющяха, опънати от буйния вятър, разноцветни копринени флагове. Всъщност състезанието беше доста скромно, според сериозната публика от запалянковци на надбягвания с двугодишни жребци. Мнозина от собствениците на най-добрите конюшни в Англия предпочетоха да не изпращат най-добрите си състезателни коне в Нюмаркет. Всички очакваха, че купата ще грабне някой от конете на Стенхоуп или на Синджън.

Дорестият жребец на Синджън, Ромул, бързо се провря сред трите коня пред него, задмина някакъв едър петнист кон и след следващите петдесет ярда поведе с решителна преднина. Тогава Фордхем пришпори коня си и рязко се устреми напред. Сивият жребец на Стенхоуп се понесе като вихър. Никога не бяха виждали толкова яростно надпрепускане! Останалите трима жокей от челната група се стараеха с всички сили да не изостават. В бързината конят на граф Съдърленд се отклони прекалено много надясно. Останалите два коня започнаха да изостават, отначало незначително, но с всеки ярд все повече и повече.

Докато се спускаха по нанадолнището на хълма Абингдън Мил Ромул политна, и едва не се препъна за ужас на всички, заложили парите си на него. Фордхем се опита да го пришпори само с помощта на коленете си, без да прибягва до камшика или шпорите, но действията му останаха без особен успех. Зрителите изтръпнаха. Ромул стигна до най-ниската точка в подножието на хълма и изведнъж дръпна силно напред. Явно нещо ставаше с този великолепен жребец. Фордхем се раздруса на седлото. Изглеждаше много нестабилен.

— Сто към две срещу Ромул! — изкрещя един от букмейкърите. Синджън, запомнил отличното препускане на Ромул при сутрешните обиколки, спокойно прие поредното предизвикателство. Тази промяна в курса на залаганията би могла да ядоса някой от по-страхливите и по-скромните собственици на състезателни коне, но не и самоуверения херцог Сет. Само изгледа пренебрежително тълпата от по-ниските скамейки. При тези нечувано ниски залози го очакваше неминуемо разорение, ако… Ромул не спечели това състезание.

— Фордхем изчаква да стигне билото на хълма — отбеляза Николъс.

— Да, виждам, че не бърза да пришпорва Ромул — спокойно отвърна Синджън. — Обаче останалите са по петите им. — При последната дума гласът му леко потрепери, а сините му очи набързо огледаха източеното тяло на Ромул и сивия жребец на Стенхоуп. Двете прекрасни животни се бяха устремили с три дължини пред следващите четири коня. Жокеят на Стенхоуп яростно размахваше камшика, за да ускори темпото, докато Фордхем въобще не посягаше към своя камшик. Само се приведе съвсем ниско над врата на Ромул. Може би му говореше нещо. Поводите висяха съвсем свободно. Синджън затаи дъх, изтръпнал в очакване на реакцията на младия жребец. Познаваше отлично навиците на Ромул. Невъзможно бе конят да не реагира на ласкавия, но настойчив глас на Фордхем: