Сюзън Джонсън: Грешница

Синджън бе уморен до смърт след дългия ден, прекаран край конете. Петте манша на хиподрума… двата часа, през които трябваше да помага на жокеите и конярите го бяха изтощили. При това един от конете му се прибра накуцващ, с наранен глезен и трябваше веднага да му наложат гореща лапа, след което да го превържат. За щастие не откриха счупени кости, но изминаха два мъчителни часа, докато се убедят в благоприятната диагноза.

— Познаваме ли се отнякъде? — попита той и замислено потърка леко наболата си брада като се мъчеше да си отговори на какво ли може да се дължи необичайната настойчивост на тази непозната красавица?

— Официално не сме представяни един на друг, но аз съм слушала много за вас.

Наистина Сейнт Джон е смешна фамилия за мъж, чието лично име е Синджън 2 2 Saint (Сейнт) означава светец, светия. Sin с грях, грехопадение. — Б.пр. , личност известна в цяла Англия с порочните си склонности. Именно затова Челси бе решила, че той трябва да бъде първият мъж в живота й. Навсякъде се носеше славата му на безгрижен и сладострастен любовник — според злите езици Синджън засенчвал дори скандално прочутия Прини. Освен това да го срещне именно тук, в Нюмаркет беше много удобно за нея.

— Името ми е Челси Еймити Фергюсън.

— Вие сте сестра на Дънкан!? — Гъстите му черни вежди учудено се повдигнаха. Нима наистина тя бе почтена млада дама, макар и от шотландски благороден род? Нима бе възможно едно благопристойно момиче да се реши на такава шокираща постъпка… Изкрящо сините му очи се присвиха още повече, за да я огледа по-внимателно. Независимо двадесет и осемте си години, досега Синджън безброй пъти бе успявал да избегне капаните на брачния живот. Той ставаше доста подозрителен щом се заговореше за женитба.

— Да. Но брат ми нищо не знае.

Естествено, че не знае, помисли си Синджън. В този миг не му се искаше да мисли как би реагирал Дънкан, ако разбере за нечувано дръзката постъпка на сестра си. Младата жена изглеждаше напълно искрена.

— Трябва да се приберете у дома — сърдито започна Синджън и се излегна по-удобно на облегалката. Главата му се плъзна по тапицерията от яркочервено кадифе и черният кичур се измъкна от копринената панделка на врата му.

Добре познатият му вътрешен глас ехидно му напомни, че не е произнесъл последните думи достатъчно убедително и настойчиво. Нима всъщност не желаеше да се разделя с непозната посетителка?

— Да, трябва веднага да си отидете у дома — тръсна глава и повтори с още по-силно изразено недоволство.

— Но може би преди това ще ви е любопитно да узнаете причината ми за странната ми молба, милорд? — Гласът на девойката прозвуча някак сухо, все едно че говореше за времето и за лошите пътища, а не за събитие, което би променило съдбата й. В този миг Синджън зърна очите й. Наситено сини, загадъчни и същевременно екзотични те го гледаха прямо, без страх или задна умисъл.

Естествената мъжка реакция не закъсня. Но не, не, не трябваше да я гледа повече. Не можеше да си позволи да я харесва. Не. Не биваше да се впуска в нова авантюра със сестрата на Дънкан. Но очите му не се подчиниха на разума. С погледа на опитен мъж мигновено прецени женствения чар на непознатата девойка, нейните възхитителни гърди, умопомрачително тясната й талия, възбуждащите извивки на дългите й бедра, очертаващи се под скромния костюм за езда от кафяв шевиот, заслепителната красота на косата й с цвят на старо злато, едва прикрита под шапчицата, увенчана с кокетно перо, съблазнителните сочни като череши, ярки устни…

— Е, да чуем — с любопитство попита Синджън, усетил как умората започва да напуска тялото му. Погледът му не можеше да се откъсне от лицето на мис Фергюсън. Нима у него отново се надигаше сладостната тръпка на блажените първи мигове на всеки нов и многообещаващ флирт?

— Искат насила да ме омъжат за епископ Хетфийлд. А той е такъв подлец, че е позор за църквата. Дори и за такава безбожна църква като англиканската. — Тя заговори бързо, вероятно за да прикрие смущението си. — Всички, всички са против мен, и баща ми, и братята ми. Но най-вече проклетият ми баща! — гневно добави тя щом видя, че херцогът я гледа напрегнато и леко озадачено. — Но ако се окаже, че вече не съм девствена, никога няма да ме накарат да се омъжа насила за онзи надут и превзет епископ. Лицемерно копеле! — последните две думи разярената девойка изрече с такава злоба, че Синджън я изгледа с недоумение.

От вълнението красотата й бе станала още по-ярка. Високите й гърди се надигаха така буйно, като че ли в следващия миг щяха да изскочат от тесния й корсаж. Херцогът си помисли, че епископ Хетфийлд никога и за нищо на света не би се отказал от нея. Дори и той, преситеният ценител на женската красота, никога не бе виждал по-красива жена.