Сюзън Джонсън - Грешница

Никога не бе изпадал в такава безизходица.

Тогава Челси, изгубила търпение, побърза да го целуне леко, неловко, неопитно. Сякаш криле на пеперуди докоснаха устните му. Но в затаения й дъх се долапите неукротимо желание. Опитният любовник веднага почувства непогрешимите признаци на страстта и на незадоволеното женско любопитство. В следващия миг си припомни, че в Лондон има поне дузина жени, които веднага биха откликнали на повика му и биха задоволили глада му за женска плът. Очевидно Челси Фергюсън му предлагаше нещо съвсем друго — своята невинност, толкова изкусителна, колкото можеше да бъде само забраненият плод.

Тялото му безпогрешно реагира на женствените й форми. Нима бе възможно мъж като него, с гореща кръв и вихрено въображение, да остане безучастен и хладен, когато към него се притискаше едно тъй прелестно и свежо създание? Това не остана незабелязано за младата лейди и тя поднови атаката си.

— Ето, не се ли убедихте, че дълбоко в душата си не желаете да ме отблъснете? — предизвикателно прошепна Челси и топлият й дъх погали като зефир устните му. Почервеняла от първия си успех, девойката побърза още веднъж да изпробва силата на своя чар и притисна бедрото си към слабините му.

Мъжествеността му моментално и безпогрешно реагира на предизвикателното й притискане.

— Обещавам ви, милорд… Няма да крещя… колкото и да ме боли, каквото и да сторите с мен. Кълна се, дори няма да се разплача…

Възбудата му нарасна неимоверно след тази открито похотлива покана. Но щом малката й ръка се спусна между усуканите ресни на жакета от еленова кожа и после към колана на панталона, силната му китка здраво се впи в нейната.

— Не! Не! — извика Синджън. Пръстите им се вплетоха. В каретата се чуваше само накъсаното му дишане. Едва не се задави от вълнение, омаломощен от противоречивите чувства в гърдите си. Инстинктивно усещаше, че тази невинна девственица ще му навлече някаква беда… пред замъгления му поглед се заредиха мрачни сцени на сив брачен живот, тъй потискащи, че сексуалният му апетит мигновено секна. — Не, не… не — задъхано прошепна херцогът, — не трябва…

Отблъсна я рязко от себе си, надигна се запотен, после я хвана с две ръце и я положи на отсрещната седалка. Господи, колко усилия му струваше да се откаже от Челси Еймити Фергюсън, така неочаквано нахлула в живота му! Та тя може би бе най-съблазнителното създание, изпречвало се някога пред погледа му!

— Намерете някой друг, който да ви отнеме девствеността — сухо отсече той. — Не проявявам интерес към предложението ви, лейди, нито се вълнувам дали Джордж Прайн ще бъде изправен пред свършения факт. — Не успя да се сдържи. Издаде го напрежението в гласа, последица от трудно сдържаното му желание да я сграбчи в обятията си.

— Съжалявам… — унило прошепна Челси и блесналите й теменужни очи помръкнаха от първите сълзи. — Не е честно да постъпвате така с мен… — Отново се изправи, зачервена като малко момиче, нахокано след поредната лудория. Два реда сълзи се спуснаха по пламналите й страни.

— Ох, за Бога… само не плачете — промърмори Синджън. Чувстваше се крайно неловко, и странно защо, недоволен от себе си. Къде се дяна прословутата му находчивост в отношенията с нежния пол? Отдавна не бе преживявал такова необяснимо смущение. Може би неприкритото й желание или очароващата й невинност бяха докоснали най-нежните струни в душата му… Или, което бе много по-вероятно, трогателната й миловидност бе успяла да покори сърцето му, макар под нея да избуяваше напъпилата й женственост?

Бързо измъкна батистената кърпичка от джоба си, пресегна се към нея и нежно попи сълзите от красивото й лице.

— Не могат насила да ви омъжат за Джордж, нали? — Но в душата си трябваше да признае, че прелестната непозната няма да бъде нито първата, нито последната девойка, която ще се омъжи според строгата бащина воля. — Ако въпросът опира само до парите… — неуверено започна лордът, затруднен да измисли подходящи изрази, с които да й предложи щедрата си помощ. Херцог Сет бе един от най-богатите благородници в Англия. — Може би ще успея да убедя баща ви да… — Нима от неговите уста излизаха тези думи? Нима се забъркваше, досущ като лекомислен хлапак, в проблемите на някакво непознато семейство? През целия си живот бе бранил независимостта си не само от опитите на най-близките роднини да се намесят в личния му живот, но и от всеки друг. Преди да навърши пълнолетие Синджън бе прекарал години в пътешествия. А сега, когато имаше право сам да се разпорежда с богатството си, не желаеше нищо да наруши безгрижното му съществуване.