Сюзън Джонсън - Грешница

Дори и след смъртта на баща си, когато Синджън наследи титлата му, той продължи странстванията си в далечни страни, уверен, че по-малкият му брат ще се справи с управлението на многобройните имения на херцозите Сет. Всъщност на Деймиън повече подхождаше ролята на херцог. Брат му се отличаваше с почтеността си и твърдия си нрав. Вече бе женен, имаше двама сина, които един ден можеха с достойнство да носят благороднически титли пред имената си. Понякога Синджън действително обмисляше възможността да отстъпи титлата на брат си и така да се отърве от досадните задължения, съпътстващи живота на всеки херцог. И в този миг отново пожела да не беше принуден да се ограничава от изискванията, налагани му от знатния произход. Как, по дяволите, да се измъкне от тази деликатна и безизходна ситуация? От един херцог винаги се очакваше да постъпва мъдро и разсъдливо.

А той, Синджън, явно вече си бе спечелил славата на необуздан и ненаситен любовник. И това, за жалост, бе неумолимата истина.

— Не, Ваша Светлост, няма да приема този щедър дар от нас — смутено измънка Челси. — Вие не сте член на семейството ми.

Неволна въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите му. Доста прибързано бе обещал да се притече на помощ на непознатото момиче.

— Уверен съм, че ако успеете да убедите баща си колко силно ненавиждате този Джордж Прайн, може би граф Фергюсън ще бъде принуден още веднъж да обмисли решението си… — И за двамата бе ясно, че това пожелание никога няма да се сбъдне:

— Да, Ваша Светлост.

В този миг херцогът не си зададе въпроса дали тя е така искрена с него, както и той с нея. Сега за него нямаше нищо по-важно от облекчението, че ще избегне нежеланите усложнения с тази натрапчива непозната девойка.

Ако знаеше, че Челси Еймити Фергюсън въобще не възнамерява да се отказва от плана си, в този миг Синджън Сейнт Джон не би бил толкова спокоен. Упоритата девойка твърдо бе решила да пожертва своята девственост — скъпоценния дар на моминската си невинност, която би трябвало да поднесе на своя избраник в първата брачна нощ. Тя беше готова да го направи само и само, за да се спаси от похотливите домогвания на онова богаташко синче, проклетия Джордж Прайн. А сега, след като бе срещнала прославения херцог Сет, вече никаква сила не можеше да я застави да мисли с благосклонност за сър Прайн. И ако ще трябва да пожертва девствеността си, за да откупи свободата си, какво по-прекрасно от това да го извърши с такъв очарователен и галантен благородник?

Можеше ли да намери по-възхитителен изпълнител на страстното си желание от Синджън Сейнт Джон, красив като Аполон?

— При моята… хм… репутация — подметна той, но внезапно се спря и се вслуша в тропота на каретата по самотния път към Оутлендс, имението на херцог Съдърленд недалеч от Нюмаркет. — Може би за вас ще бъде по-добре да не ви виждат с мен. Затова ще наредя на кочияша да спре каретата пред външната врата на имението.

— А може би ще бъде достатъчно само да видят, че двамата сме били сами във вашата карета? — радостно възкликна девойката, зарадвана от внезапното хрумване, че може да постигне целта си, без да стига до крайност. — Само ще подхвърля небрежно на баща си и на епископа, че целия следобед съм прекарала насаме с Ваша Светлост.

— Веднага ще го отрека! — ядосано тръсна глава младият херцог, твърдо решен да не става изкупителна жертва на тази лекомислена хлапачка. — Пък и вашата девственост е недокосната, нали?

— Хм… — замислено промърмори Челси, но предишният решителен израз отново се появи на лицето й. Явно обмисляше как да преодолее и това препятствие.

Нервите на Синджън не издържаха.

— Не искам да участвам в тази игра! Нима никой на този свят не може да се справи с малка хитруша като теб?

— Разбира се, че не, Ваша Светлост, вие сте абсолютно прав! — отвърна тя и го дари с най-сладката си усмивка, която накара младия херцог мигом да настръхне.

— Е, поне започнахме да се разбираме — отговори Синджън, очарован от невинното изражение, което веднага замени дяволитата й усмивка. Никога досега не се бе интересувал от млади момичета. Те не можеха да му предложат това, което винаги бе търсил в жените — достъпност и сексуален опит.

— Много ви благодаря, че ме доведохте у дома — весело изчурулика Челси, щом зърна внушителната порта на имението Оутлендс.

Искаше му се да направи още нещо за нея, да задоволи както нейното, така и своето желание. Въпреки че най-лекомислено й бе позволил да го увлече в тази хлапашка авантюра, въпреки очарователното възнаграждение, което го, очакваше… Не… наистина си бе спечелил подигравателния си прякор Светецът. Заради необуздания сексуален живот, но много отдавна бе взел решение никога да не се докосва до девственица от благородно потекло. Нямаше намерение да се обвързва, затова трябваше да бяга като подгонен от чума щом се сблъска с подобна персона!