Сюзън Джонсън - Грешница

— Да, папа — тихо промълви Челси, безпогрешно отгатнала с женския си усет, че търпението на баща й е на изчерпване.

Оставаха й само двадесет и четири часа, за да изгуби девствеността си.

Надяваше се, че тази вечер херцог Сет ще спи в леглото си.

Блестящата пролетна луна бе окъпала спалнята й в сребърна светлина. Челси лежеше напълно облечена в леглото, погледът й блуждаеше и през две минути се спираше върху стенния часовник над камината. Позлатените стрелки и цифрите на циферблата проблясваха в полумрака. Трябваше да изчака да заспят всички, за да не забележат, че излиза от притихналата къща. За щастие мъжете си легнаха рано. Утре трябваше да са на крак преди съмване, за да отидат в конюшнята. Веднага след това Дънкан щеше да замине за хиподрума.

Десет и половина. Челси не можеше да чака повече.

Дири и Нейл още да не си е легнал и да стои в креслото до камината във всекидневната, тя щеше да се промъкне през задната стълба. Душата й се разтърсваше от вълнение, въпреки че бе измислила как да се отърве от епископ Хетфийлд. Постъпката й бе крайно рискована, напълно безразсъдна и никак не подхождаше на поведението на една истинска лейди. Последната мисъл я накара да се усмихне. Наистина не спазваше свещените и строго очертани правила в живота на всяка благовъзпитана лейди. Нали бе отраснала в къща, заобиколена само от мъже, погълнати от мисли и грижи за конете, конните надбягвания, хиподрумите и печалбите след победите! Чудно ли бе, че доста девойката се отличаваше от своите връстнички, възпитавани от любящи майки, грижовни лели и строги гувернантки? Челси не умееше да бродира, нито можеше да бъбри с часове за качествата на коприната или за рецептите на готвачката си. Не можеше да стои кротко в салоните, притихнала и срамежливо свела мигли. Когато баща й изпаднеше в едно от типичните за него гневни състояния, той не пропускаше случая да й припомни тези недостатъци, непростими за една благонравна девойка.

Рисуваше добре, но това занятие не се смяташе подходящо за една знатна дама. Това, че от дете бе израсла сред конете на баща си, много й помогна. Първите груби и несъвършени скици на коне Челси направи още когато не беше навършила шест години. Въпреки неопитността понякога скиците й се получаваха толкова живи, че след няколко години тя се отказа от акварела и започна да рисува само с маслени бои. Скоро постигна рядко добра техника при сюжети, в които централни фигури бяха дългоногите и стройни жребци от подбрани арабски породи. Стените на дома им все повече се изпълваха с рисунки на прославени шампиони от конни надбягвания.

Отлично умееше да свири на лютня, дарба, която бе наследила от майка си и която баща й поощряваше. Тя често свиреше и той с умиление си припомняше за тъй рано починалата си съпруга.

В момента Челси нямаше време дълго да се замисля дали поведението й не нарушава нормите на възпитание, които от векове са били свещени за всяка истинска лейди. Сега за нея много по-важно бе да измисли как да се добере до спалнята на херцог Сет. Явно не биваше да действа направо. Познанството между херцога и брат й Дънкан неимоверно усложни и без това трудната й задача. След като разпита Нейл, тя разбра, че тази вечер Дънкан и херцогът ще се забавляват в компанията на светски дами. При това доста опитни в леглото.

Как можеше да се конкурира с тях?

Нямаше голям опит като съблазнителка. Седнала в леглото, обляна от сребристата лунна светлина, младото момиче си припомни сладостното усещане от допира до устните на Синджън и топлото му мускулесто тяло. Но сега, когато я очакваше втора среща с този възбуждащ страстта й мъж, в душата й цареше невероятен хаос. Отчаяната девойка едва сега осъзна колко е беден нейния репертоар като съблазнителка. Мисълта за срещата с обаятелно красивия и млад херцог й даде сили и пропъди нерешителността си. За нищо на света няма да се остави да попадне в ръцете на омразния Джордж Прайн. Няма да позволи да я използват като разменна монета. Не понасяше белезникавото му лице и студени ръце.

Красивият херцог Сет щеше да й помогне.

Повтори наум думата „помощ“. Харесваше й тази дума. Звучеше й приятелски, успокояваше я, ласкаеше я. Мисълта, че херцогът ще й се притече на помощ, я ободри и окуражи.

Трябваше да се погрижи и за неговия дял от насладата, да се постарае да му достави удоволствие. Той от своя страна щеше да й помогне да се отърве от омразния епископ Хетфийлд. При тази мисъл девойката скочи от леглото си изпълнена с решителност и енергия. Бързо облече най-хубавата си и най-нова рокля, като сметна, че това би могло да и помогне в опита да съблазни херцога. Надяваше се, че чарът й ще компенсира неопитността. Извади от скрина една черна пелерина, посипана с листенца от рози, кои го бе взела от зимната градина, наметна я върху раменете си и излезе от спалнята, без да се оглежда назад.