Сюзън Джонсън - Грешница

Сви наляво и тръгна по пустия коридор, който я отведе до парадното стълбище на къщата. Бързо се шмугна зад завесата на близкия прозорец с изглед към централната алея. Оттук можеше да наблюдава вратата, през която излизаха гостите на херцога, както и да го проследи незабелязано до спалнята му.

И тогава… дано нищо не й попречи да се озове в неговото легло. Изобщо не мислеше за отказа на Синджън при първата им среща. Нали тялото му незабавно бе реагирало. Когато останат сами в спалнята, тя ще успее да преодолее съпротивата му, скрупулите му… На лицето й внезапно се появи многозначителна усмивка. Мъжете са много по-податливи на женските ласки след изискана вечеря и обилно пийване.

А може би той бе забравил за нея?

За миг тази вероятност превзе съзнанието й, вдъхна й кураж, дори я напуши смях. Колко интригуващо би било той да я обладае, без да разбере коя е тя!

Ами ако се качи в спалнята си, прегърнал през талията привлекателната брюнетка? Този въпрос прониза като с игла мозъка й и рязко я върна към действителната ситуация. Малко е вероятно красивият, млад, богат и щедър херцог да остане сам тази нощ, когато къщата е пълна с ослепителни красавици, дори и да реши да отхвърли домогванията на онази брюнетка. Нима никоя от лондонските куртизанки би се отказала от най-приятната част на вечерта? Сигурно не, при наличието на толкова млад и обаятелен херцог, при това прославен с уменията си превъзходен любовник! Триста дяволи! Кой би могъл да предположи, че обезчестяването на една девица може да се окаже толкова трудна задача?

Винаги си бе представяла, че ще бъде изключително лесно.

Челси бе спряла избора си на херцог Сет заради славата му на донжуан. Освен това още преди откриването на сезона на конните надбягвания знаеше, че задължително ще пристига в Нюмаркет. Тя бе уверена, че много лесно ще успее да го прелъсти, стига да остане, поне за малко насаме с него.

Челси отчаяно въздъхна. Ако не беше притеснена от мисълта за предстоящата вечеря с Джордж Прайн, щеше да избере по-подходящо време и място, за да убеди херцога.

По всяка вероятност някакво древно шотландско божество бдеше над нея. Малко по-късно Синджън се появи на стълбите съвсем сам! Обзе я радост, но след миг надеждите й жестоко рухнаха. В момента, в който той отваряше остъклената врата на площадката на горния етаж една пищна и оскъдно облечена красавица се втурна нагоре по стълбите към него. След миг ръцете им се сплетоха. Устните им се сляха в дълга и бавна целувка, която неусетно премина в любовен шепот. Жената протегна ръка към копчетата на жилетката му, а той я побутна леко към спалнята и затвори вратата между стълбището и площадката.

Такъв развратник навсякъде намира по някоя жена, мислеше си Челси. Нима ще го заваря преситен и уморен, ако изобщо успея да се добера до леглото му преди разсъмване?

Смаяната девойка започна трескаво да обмисля ограничените възможности за действие. Ако познаваше навиците на херцога, може би все пак щеше да успее да се промъкне в спалнята му, независимо от многобройните гости, изпълващи всички стаи на партера. След това може би щеше да й хрумне някаква спасителна идея. Щеше да убеди пищната блондинка, че тя, Челси Фергюсън, непременно трябва да остане насаме с херцога. Ох, само да не беше сестра на Дънкан! В такъв случай Синджън Сейнт Джон можеше да отвори с размах вратата на спалнята си и да я покани с онази неотразима усмивка. Тя нямаше да се подвоуми дори за миг. Беше се наслушала на десетките разкази и клюки, описващи необикновените му способности да доставя любовна наслада. Едва навършил седемнадесет години, Синджън непрекъснато печелеше какви ли не облози благодарение на неизчерпаемите си сексуални възможности, относно продължителността на половия акт, колко пъти го прави, с колко партньорки може да бъде едновременно. Кой знае може би тази нощ ще успее да се справи и с двете?

Какви ли не мисли нахлуха в главата й. Какво да предприеме, по дяволите, когато оставаха броени часове до срещата с проклетия епископ Хетфийлд…

Тъкмо когато бе обхваната от пълно раздвоение, Челси се сепна. Разнежената двойка приближаваше нишата, зад която тя се бе скрила. Смущението й нарасна още повече, когато с ужас разбра, че те се насочват тъкмо към нея. Нима бяха избрали скривалището й за най-удобното място, където могат да задоволят страстите си! Ако херцогът в този момент излезеше от спалнята си, нямаше да може да остане насаме с него.