Сюзън Джонсън - Грешница

В отговор жената безгрижно започна да се смее.

— Цялото ми сърце ти принадлежи — меко прошепна тя, — заедно с всичко останало. Кажи ми само какво искаш и ще изпълня всяко твое желание.

— Искам да се закълнеш още сега, тук, на лунната светлина, че ще ми принадлежиш с цялото си сърце!

Вцепенената Челси чу как тежките мъжки стъпки се приближиха към завесата.

Още миг и щеше да бъде разкрита.

Наблизо се хлопна врата, после още една.

— Разбирам, че си успял да се справиш с всичките си млади любовници — плътен женски глас раздра тишината. От всяка дума на непознатата се долавяше сарказъм. — Той заспа, прекрасният Сейнт Джон. Заспа непробудно, а нощта едва сега започва. Хайде, Лиз, да слезем долу и да продължим да се забавляваме. Знаеш, че Сейнт Джон винаги става сутрин много рано и веднага се отправя към конюшнята си. Следователно утре ще можем да спим до обяд. Хайде, да слезем при гостите. Искам да ти изпея една нова песен.

Като че ли Господ най-накрая се бе смилил над нея, защото след минута Челси остана сама.

Херцог Сет спеше в спалнята си, от която я делеше само една врата.

Наоколо нямаше никой, освен тях двамата.

Челси безшумно отвори вратата на спалнята на Синджън. Сърцето й биеше до пръсване. Притисна ръка към гърдите си, за да заглуши ударите му. Страхуваше се, че ще събуди спящия херцог.

Ала в следващия миг все се питаше дали въобще ще успее да го събуди? Може би не спеше? Може би бе зашеметен от шампанското или пунша? Какво ще прави, ако херцогът е заспал непробудно?

Девойката потрепери. Нервите, й бяха опънати до скъсване. Струваше й се, че в следващия миг ще я обхване паниката и ще се втурне към изхода за прислугата с насълзени очи.

Няма ли да е по-лесно, ако се съгласи да се омъжи за неприятния епископ Хетфийлд? Може би свещеническият сан и многобройните задължения няма да му оставят много време и сили за любовни преживявания? Ех, ако брачните й задължения щяха да се изчерпат само с присъствието й на официалните вечери, посрещане на гости, следобеден чай с майка му… Но в следващия миг Челси си спомни отчаяните му опити да я прегърне в конюшнята, където баща й ги бе оставил сами за малко, за да поговори с единия от конярите. Джордж Прайн я бе гледал с похот и страст, без следа от набожно благочестие и скромност. А пръстите му бяха тъй неприятно студени и лепкави, когато докоснаха кожата й…

Не, Джордж Прайн бе най-отблъскващият от всички мъже в Англия. За съжаление баща й бе решил да я продаде тъкмо на него и то за цял живот. Независимо от всички оправдания на граф Фергюсън, въпреки всички практични доводи, ставаше дума именно за продажба. Тя трябваше да размени младостта, красотата и свободата си срещу парите на епископа.

Баща й не се бе оженил по сметка, следователно нямаше право да й чете проповеди за ползата от изгодния брак. Той се бе оженил по любов, макар че в онези години, изпълнени с бунтове срещу англичаните, семейство Фергюсън е било по-бедно от всякога.

Баща й можеше и да настоява на своето, ала Челси на всяка цена трябваше да се отърве от противния епископ Хетфийлд. Не я интересуваха изгодите от женитбата с него. След като премине гнева на баща й, заради неподчинението й и опозореното й име тя се надяваше да го убеди, че трябва да й разреши да опита щастието си и да се яви на хиподрума с някой от най-добрите им състезателни коне.

Сега, подредила мислите си, девойката се окопити и успя да потисне трепетите, обзели я още преди да напусне дома си през тази тревожна вечер.

Тази нощ бе първата стъпка от рискования й план за възстановяване на семейното благополучие. Приличаше и на военна хитрост, без която бе невъзможно да се спечели решителната битка.

Предпазливо протегна ръка към свещника с три запалени свещи, оставен върху мраморната масичка. Бързо духна свещите. Ако херцогът се събуди, в мрака можеше и да си помисли, че е в леглото с някоя от многобройните си куртизанки. В дръзкия й план не се предвиждаше да се разгласява името на партньора й от първата й любовна нощ. Достатъчно бе само да се раздели с непорочността си. Ако я притиснат, тя гордо ще откаже да съобщи името на мъжа. За миг се замисли дали да не угаси и огъня в камината, но реши, че светлината от въглените е недостатъчна, за да освети леглото в другия ъгъл на просторната спалня. А и острата миризма на загасената, но тлееща жарава може да възбуди обонянието му и да предизвика ненужни въпроси. Бързо се отдръпна в най-тъмния ъгъл на спалнята и съвсем безумно и бързо се съблече, като внимаваше да не събуди тъмнокосия мъж, заровил лице във възглавницата.