Сюзън Джонсън - Грешница

Секунди преди да му се отдаде, Челси си пожела — той да продължи да се заблуждава, че под него е Поли, макар да знаеше, че това е невъзможно.

Той влезе много нежно в нея, но веднага спря.

Помръдна, за да се нагласи в по-удобна поза и отново се опита да проникне по-дълбоко в топлата й плът.

Този път усети ясно бариерата пред члена си.

— Но ти не си Поли! — възкликна озадаченият херцогът, вече напълно буден.

— Не, сър — тихо си призна Челси и потръпна, притисната от мускулестото му тяло, разгорещено, сякаш излъчващо в мрака искри, с все още притисната към девствената й ципа мъжественост. Застиналата му стойка недвусмислено издаваше безкрайно удивление.

— Хариет не ми спомена, че ми е изпратила девственица. — Това бе по-скоро въпрос, отколкото констатация. — Да не си допълнителна премия за стар клиент?

Тонът му бе предизвикателен, гласът му издаваше опита на светски мъж, преситен от чувствени наслади. В същото време пъргавият му ум веднага се пренастрои към новата, девствена партньорка, излетната под него в широкото легло.

Този път Хариет е подбрала момиче с прекрасни рамене, гърди и бедра. Може би се е вслушала в указанията на Сенека относно вкуса и предпочитанията му? Навярно ще ми поиска да доплатя, заради рядкото преживяване да обладая една девственица… Допълнителните разходи не го безпокояха. Деловите отношения между него и Хариет винаги са били безупречни.

— Страхуваш ли се? — внезапно попита херцогът, осъзнал едва сега, че момичето под него лежи странно сковано.

— Не — честно отвърна девойката. Не би могла да се страхува от вълните на насладата, заливащи тялото й. Струваше й се, че се рее, че плува някъде между небето и земята.

— Е, скъпа, болката в първия миг не може да се избегне — тихо промълви Синджън, като се опита да успокои напиращата в гърдите му стръв към свежото и разкошно женско тяло под него. След това съвсем нежно с пръст погали девствената й преграда. — Има само един начин да се справя с това препятствие.

— Разбирам, сър — едва чуто въздъхна Челси, необяснимо разсеяна. В този миг последиците от този съдбоносен акт й се струваха далеч по-маловажни от непознатия за нея пламък, разгорял се в недрата на нейната женственост.

— Надявам се, че Хариет щедро ще те възнагради. Макар че всичко това е доста объркващо… — добави той, възбуден много повече от друг път, жаден да се слее с нея. Ала не бе уверен какво чувства непознатото момиче. Отлично познаваше опитните жрици на любовта. Както неговите, така и техните страсти преминаваха през няколко добре познати кулминации. Дали да й се извини? Сега или като свършат? Дали въобще трябва да й се извинява? Хариет би трябвало да е обучила поне малко тази проститутка. Може би има клиенти, които предпочитат девственици, ала кой би желал компаньонката му в леглото да закрещи от болка или да се залее в сълзи?

Затова просто я попита:

— Уверена ли си, че искаш да го направим?

— О, да!

Разпаленото му от страст съзнание с облекчение долови, че девойката отговори без никакво колебание.

— Целуни ме — нежно й заповяда той, загрижен да заглуши неизбежната болка с някое приятно усещане.

И когато меките й устни се допряха до неговите, някъде дълбоко в подсъзнанието му, една струна бе докосната от странно познато видение. Пронизалият го спомен начаса бе залят и отнесен от надигналата се в него вълна от страст. Тя му се струваше като райско създание, мека, топла и уханна. Дребното й тяло бе съвършено, бедрата широко разтворени, за да го поемат, а прелестните й устни потръпваха от желание.

Дали може да се умре от този див и болезнено сладък екстаз? — запита се Челси, внезапно проумяла защо херцог Сет така стръвно бе търсил чувствени наслади. В тези мигове човек винаги се усеща понесен от вихъра на изгаряща страст, а сърцето му бие до пръсване и крещи за още и още наслади. Нищо чудно това да се превърне в главната цел на живота му.

— Извинявай — неволно промърмори Синджън миг преди да проникне в нея. Думата сама се отрони от устните му — Сега!

Той бързо влезе в нея, ръцете й се впиха в раменете му. Челси извика леко от болката.

— Повече няма да те боли — прошепна херцогът, а пръстите му нежно погалиха лицето й. Отпусна се върху нея и дългата му коса докосна раменете й. Членът му остана в нея.

— Болката премина — тихо въздъхна тя с наслада. Беше смутена и объркана. Дали всички жени така лесно губят девствеността си, дали всички изпитват същото, потопени във вълните на желанието, по-силно от всичко друго, тъй всепоглъщащо, че ти се иска да няма крий? Горещите й ръце останаха вкопчени в раменете му, няколко кичура от косата на херцога се бяха преплели около пръстите й, а силното му и напрегнато тяло я привличаше неудържимо.