Сюзън Джонсън - Грешница

Синджън не се движеше. Задоволяваше се само да целува устните и клепачите й, извитите вежди, изящно очертания нос, слепоочията й. За миг Челси се зачуди, объркана от замечтания блясък в очите му дали има намерение да проникне по-дълбоко в нея.

Тогава той се размърда. Отначало се плъзна леко нагоре и тя се задъха от връхлетелия я екстаз. Потръпна, тялото й се напрегна с едно-единствено желание — да го задържи в себе си. Когато, след един безкраен миг, той се отдръпна, Челси заскимтя заради загубата му. От гърлото й се отрони сподавен хлип, от който кожата на гърба му настръхна.

„Какво прави тя?“ — удивляваше се херцогът, възхитен от страстния й отклик. „Кой би очаквал такава жарка реакция от една неопитна девственица?“ Още веднъж се плъзна навътре и тласна силно. Острите нокти, впити в гърба му, го убедиха, че тази странна непозната девойка не се нуждае от уроци в леглото.

Възбудата неусетно го увлече във властния си ритъм. Сега можеше да покаже уменията, които бе усъвършенствал с годините. Достигаше почти до оргазъм, но сетне бързо намаляваше темпото и отново поемаше по върховете на насладата. Младото момиче в обятията му бе създадено сякаш само за него, сливаше се с него с такава страст и лекота, в пълна хармония и синхрон, както никоя друга партньорка досега. Увличаше го в безкраен лудешки ритъм.

Не би го пуснала дори и той да искаше, а той не искаше. Това бе неповторимо, неописуемо преживяване след десетина години, пропилени в любовни игри с хладнокръвни и пресметливи проститутки. Щом започна нейната кулминация, Синджън веднага реагира и я изпълни със семето си, изпразнен, изчерпан, безпаметен… От години не помнеше подобен екстаз.

Почувства се възроден, като юноша, тръпнещ от небивалия оргазъм, забравил за всичко на света. От гърдите му се отрониха доволни стенания. Челси свърши с див крясък, който разцепи мрака на спалнята и се блъсна във високия таван. Никога не бе подозирала, че е способна да извика тъй неудържимо. Мозъкът й пламтеше от възбуда, затихваща в омаята на напълно задоволената женственост. Накрая се отпусна, тръпнеща и задъхана в обятията му, а страстният мъж притисна влажните си устни към нейните.

Лежаха дълго, неподвижно, като корабокрушенци, изхвърлени на пясъка от тропически тайфун. Едва дишаха, изпотени, изтощени до предела на силите от фантастичното сливане на телата си.

Реалността неумолимо се промъкна в тяхната идилия. Челси с леко движение се опита да се измъкне изпод него.

— Не — едва чуто промълви Синджън и стегна прегръдката си около алабастровите й рамене.

— Но аз трябва да си тръгвам… — прошепна тя.

— Къде? — Мъжът бе искрено смаян. Обикновено куртизанките на Хариет оставаха за една, а понякога и за две седмици в имението му. Отлично знаеше това, защото той лично уреждаше сметките, а сега не беше на себе си от щастие след незапомнения екстаз:

Да не би това изключително любвеобилно момиче да възнамерява да сподели жарките си ласки с някой от гостите му в имението? Не, сигурно няма да го направи! Та нали той бе господарят в този дом!

— Сенека ми спомена, че Хариет е повишила таксата с още хиляда гвинеи. Ако трябва да заплатя за отнетата ти девственост и за безкрайното щастие, с което ме дари, може би ще се разделя с доста значителна сума. — Гласът му бе нежен, но ръцете продължаваха здраво да я стискат за раменете. Челси не можеше да отмести силното му тяло, излегнато върху нейното. — Дай ми още няколко мига щастие на раздяла, сладка моя — прошепна той и притисна устни към нейните. — Искам да запомня прелестния ти вкус.

Тя почувства как членът му отново набъбна и се втвърди в нея, изпълни я и отново възбуди неясно желание в гърдите й.

— Кажи ми, че ме желаеш — тихо заповяда херцогът, сам изненадан от искането си, но странно увлечен в любовната игра с очарователната непозната. Може би това се случва само с девствениците? Мъжът ги обладава за пръв път и иска да получи пълната им покорност? Не знаеше отговорите на тези въпроси… Но знаеше какъв отговор очакват от нея в този миг. — Кажи ми! — настоятелно повтори Синджън.

— Искам те… отчаяно… Синджън — прошепна Челси и страстно изохка.

Преситеният от удоволствия мъж се усмихна, щом чу името си.

— Кажи ми как се казваш — промърмори той и яростно се притисна към нежната й плът. Очите му се притвориха в захлас.

— Флора… — прошепна Челси. Повече не можеше да се контролира. От върховното блаженство, разливащо се по вените й, сърцето и дъхът й замряха. Името на майка й неволно се отрони от устните й.