Сюзън Джонсън - Грешница

Докато я гледаше с премрежен поглед, в гърдите му се надигна желание да скочи от леглото, да залости вратата и да я задържи завинаги при себе си. Забравил за многобройните си гости, младият херцог копнееше да остане насаме с това страстно момиче, това своенравно и прекрасно създание, така изненадващо появило се в леглото му сред нощния мрак. Синджън Сейнт Джон я заговори, за да чуе гласа й и да се увери, че не сънува, че очарователната гола жена в спалнята му не е плод на фантазията му.

— Не съм предполагал, че ще останеш при мен.

Тя не му отговори и в първия миг той повярва, че сънува или навярно е омагьосан. Ала след секунди Челси се обърна и му се усмихна. Гласът й достигна до него през сноповете златиста утринна светлина, която вече проникваше през завесите.

— Не предполагам, че Дънкан би го одобрил.

Усмивката й бе открито предизвикателна.

Колко странно бе това непознато момиче! Въобще не му поиска компенсация за отнетата девственост. Нито се разплака до леглото му, нито го заплаши с отмъщението на братята си. Напротив, със закачливата си усмивка сякаш го подканваше да я прегръща и целува.

— Предполагам, че Дънкан ще ни причини доста неприятности — започна Синджън, докато мозъкът му трескаво обмисляше възможните ходове на брат й. — А може би и баща ти. Разбира се, ако научи за случилото се — кисело добави той. Имаше доста богат опит в подобни любовни афери и затова още отсега беше наясно как ще реагира обществото.

— Да, с баща ми ме чака труден разговор — примирено въздъхна Челси и навлече долната риза върху алабастровите си рамене. — Но аз ще поема изцяло отговорността. Имах нужда от мъж като теб и се надявам баща ми да ме разбере, макар че в началото никак няма да ми е лесно.

Разговорът взе неприятна, насока за херцог Сет. Под достойнството му бе да мисли за евентуалните неприятни последици. Доказателство за бъдещите спорове и обиди бе присъствието на Дънкан. От коридора непрекъснато се чуваха нервните му стъпки. Единствената му надежда бе в нея. Навярно любимата дъщеря на граф Фергюсън ще успее да укроти бащиния гняв. Положението допълнително се усложняваше от факта, че Синджън беше знатен английски благородник, докато граф Фергюсън бе в немилост като поддръжник на шотландските бунтовници.

В този миг Челси се наведе, за да вземе фустата си от стола, ризата й се разтвори и разкошните й гърди се залюляха, облени от светлината на огъня в камината. Гледката бе тъй съблазнителна, че Синджън веднага забрави за заплахата от отмъщението на роднините й. Възхитителните извивки на гърдите й го накараха да затаи дъх. Девойката пристъпи напред, застана на един крак, за да се напъха в широката фуста и прелестните й бедра се очертаха. Херцогът стисна зъби, а кръвта запулсира в слепоочията му. Искаше му се този миг никога да не отминава. Полуголото женско тяло очароваше, погледа му, възбуждаше сетивата му.

Без да подозира каква съблазън бе за него в този миг, без да отгатва мислите му, красивата мис Фергюсън нагласи фустата си и се изви, за да пристегне презрамките на раменете си.

Синджън едва се удържа да не скочи от леглото и да не сграбчи в прегръдките си тази чувствена млада дама.

— Не мога да я завържа — промърмори Челси и се изви. Сърцето му отново се разтуптя. От години не бе възпирал сексуалните си желания и сега му бе изключително трудно да се сдържа.

— Не мога да се справя с тези връзки — рече Челси и се обърна с гръб към него. Извърна се и се усмихна през рамо, без да се притеснява от голотата си.

По гръбнака му пробягна гореща тръпка. Ръцете му застинаха на сантиметри от гладката бяла кожа. Едната му ръка предпазливо се плъзна по рамото й, после я притегли в очакващото ги меко легло. В следващия миг напрегнатото му мускулесто тяло вече беше върху нейното, а устните му я целуваха жадно, горещо, съблазняващо…

— Моля те, само пет минути… — прошепна херцогът, когато устните му достигнаха чувствената извивка на нейните устни… — Още пет минути, няма да те задържам нито миг повече… — Измести се леко и притисна топлата си длан към бедрото й. В ласките му прозираше умението на опитен любовник.

— Защо да бързам? Харесва ми да съм с теб — въздъхна Челси. Допирът на мъжественото тяло възбуждаше в нея приказни, непознати досега сладостни усещания.

— Прекрасно! — промърмори Синджън и се усмихна, доволен от успеха си. Устните му обсипаха с леки целувки шията й, а сетне се спуснаха надолу…