Сюзън Джонсън - Грешница

Челси долови възбудата му и в гърдите й се надигна силно желание. Този мъж владееше чувствата й както новата играчка изпълваше мислите на едно дете. Въздъхна дълбоко, за да успокои биенето на сърцето си.

— Не, не мога да остана при теб…

Очакваше той да протестира, но за нейна изненада, той само тихо прошепна в ухото й:

— Разбира се, че можеш — и ръката му се плъзна между голите й бедра.

Огненият импулс я накара да подскочи. Нежният и чувствен допир на пръстите му я изпълни с трепет. Не можеше повече да издържа на сладостното дразнене. Този мъж очевидно знаеше отлично къде и как да докосва женското тяло.

— Ох… — От устните й се отрони прелестен стон, изпълнен с тъга и копнеж, от който кожата по ръцете му настръхна.

Какво удоволствие бе да я усеща отново под себе си, мека и топла, очарователна, със събрана на врата долна риза, ухаеща на розово масло. Синджън наведе глава и целуна изящната извивка на веждите й.

— Остани за цял месец — промълви той. — Или за цяла година… — Смъкна ризата от раменете й и я захвърли на пода. Дългите му пръсти се вплетоха в златистата й коса и нежно я разрошиха. На устните й отново се появи очарователна усмивка, от която сърцето му замря. — Или поне докато свърши сезона на конните надбягвания.

Лицето на младия мъж сияеше от щастие. Приличаше й на малко момче, омагьосано от нова играчка. В следващия миг се превърна в галантен прелъстител, който нежно шепнеше на ухото й:

— Искам да съм в теб…

С тези прости, но огнени думи мъжът измести тялото си и проникна в нея в мига, в който ръцете й се сплетоха около врата му.

— И аз! — помисли си девойката, а в следващата секунда всички мисли в главата й отлетяха някъде надалеч. Приливът на чувства заля сетивата й и я зашемети тъй силно, че тя притвори очи. Сега нищо нямаше значение, освен топлите вълни, разбиващи се в гърдите й, допирът на ръцете му, полъхът на косата му, спускаща се върху шията и раменете й. Този мъж бе невероятно жизнен, тръпнещ, горещ… стори й се, че е герой, оживял от детските й мечти. Дори още по-прекрасен, хиляди пъти по-прекрасен. Никога мечтите и сънищата на младото момиче не бяха спохождани от мъж, красив и виртуозен в любовта като Синджън Сейнт Джон, херцог Сет.

Той също не бе бленувал за своята принцеса. Винаги бе стъпвал здраво на земята. Затова предпочиташе бързо и лесно да задоволява страстите си. Нещо, което с готовност му предлагаше всяка от многобройните му любовници. Всички те притежаваха изключителен опит в леглото и отлично схващаха всички тънкости и хитрини в любовната игра. За тях това бе само спорт, за който се изискваше преди всичко умение.

Опитният любовник и този път бе възнаграден за необикновената си сексуална надареност. Ноктите на новата му партньорка оставиха дълбоки следи по широките му рамене. Той се засмя, щастлив и изпотен, когато страстната девойка, излегната под него, стисна устни, а в следващия миг ги разтвори, за да изтръгне от гърдите си стон, издаващ върховно удоволствие. Спря, за да я остави да изпита докрай насладата. Изчака затихването на бесните удари на сърцето й, преди отново да проникне в нея. Бавно, безкрайно бавно. И тогава прелестното й тяло се изви в дъгата на неописуем екстаз.

Синджън обгърна с ръце пламналото й лице и морно въздъхна:

— Още само един миг… — а мускулите по гърба и краката му едва удържаха напора му.

— Не! Сега! Сега! — горещо извика Челси.

— Още миг — прошепнаха влажните му устни и се впиха в нейните. — Сега можеш да ме целуваш до забрава…

И когато устните й се подчиниха на властната заповед, той й даде това, за което копнееше жадното й тяло. Въздишката й обгърна мокрите му устни.

Сякаш нещо изригна в него. Разтърси го необуздан спазъм, след който дълго не може да помръдне, притиснат към нея, застинал между бедрата й; Не усещаше нищо, освен безкрайна лекота и благодарност за неземното щастие, с което го бе дарила.

— Сега разбирам защо всички те смятат за изключителен любовник — прошепна Челси в смълчаната стая.

Херцогът благоразумно не отрече.

— Благодаря ти — просто рече той и вдигна глава, за да се полюбува на теменужените й очи, потъмнели от току-що отминалия вихър на чувствата. — Никой не би могъл да устои на прекрасното ти тяло — галантно добави той.

— Благодаря ви, милорд — закачливо отвърна Челси с тон на невинна селска девойка.

— Наистина ли си сестра на Дънкан? — В тона му се прокрадваше недоверчива нотка. Искаше му се сблъсъкът с Дънкан да е бил плод на някакво досадно недоразумение.