Сюзън Джонсън - Грешница

Ако Дънкан не я чакаше пред вратата на спалнята, Челси с радост би спестила неприятната истина.

— Уви, да. Съжалявам за случилото се — промърмори тя и извинително повдигна прелестно заоблените си рамене. Споменаването на името на Дънкан незабавно й напомни за странното стечение на обстоятелствата. Докато брат й гневно крачеше по коридора, тя лежеше гола под Негова светлост херцог Сет. Бързо свали ръце от врата му и внимателно го отмести от себе си. — Трябва да си вървя.

Синджън замислено я изгледа за миг. Егоистичните му желания трудно се подчиняваха на добрите маниери, придобити още от най-ранна възраст. Какво ще стане, ако я задържи при себе си? Тя бе опозорена, и то завинаги. До края на деня всички в Нюмаркет ще знаят, че е прекарала нощта с него. И как да постъпи сега, как да остане верен на кавалерските си принципи. А и семейството й е доста бедно, а той е неописуемо богат.

— Какво ще стане, ако не те пусна да си отидеш? — тихо попита той.

— Защо да не ме пуснеш? — попита тя с изненада.

— Заради страстните ми желания към теб, разбира се.

В ъгълчетата на фино изваяните му устни затрептя едва доловима насмешка.

— О! — За миг лицето й светна от радост, която бързо се скри зад любезна усмивка. — Поласкана съм от поканата ви, Ваша Светлост — подразни го Челси. — Ако живеехме сами на необитаем остров, щях с радост да остана с вас. Но не мога, а ти не можеш да ме задържиш.

— Мога. — Очите му внезапно се присвиха, а в гласа му звънна стоманен тон.

— Не за дълго… — Тя също говореше тихо, но твърдо и той си спомни за първата им среша и за дръзкото й предложение. Мис Фергюсън беше изключително своенравна млада дама.

Въпреки целия й стремеж към независимост, тя бе жена. Той можеше да я задържи при себе си, въпреки всякакви нравствени и морални прегради… но не тук, при тази опасна близост до семейството й, до избухливите мъже от клана Фергюсън. Трябваше да я отведе далеч. Тя бе разпалила страстите и въображението му, бе разбудила отдавна заспалото необяснимо желание да притежава някоя жена. Синджън се замисли върху възможните изходи от необичайната ситуация и в стаята надвисна неловка тишина.

— Ако изпищя, Дънкан веднага ще връхлети тук и ще те убие.

— При условие, че успее да изкърти гази масивна дъбова врата.

— Може и да успее…

Синджън снизходително се усмихна.

— Може и да се справи с вратата, но ще бъде твърде късно, скъпа. През това време ние ще сме изчезнали през тайното стълбище, построено от дядо ми.

— Не мисля, че наистина възнамеряваш да направиш това, което каза — спокойно отвърна Челси. — По-добре ме остави да си отида.

— Откъде си сигурна, че няма да го направя?

— Защото, милорд, само след няколко дни ще се отегчиш от мен. А какъв смисъл има да си създаваш допълнителни главоболия?

По дяволите тази малка палавница е права, със съжаление си помисли Синджън. Тя бе разбрала, че жените много бързо му омръзваха.

— Може би ще мога да те убедя да останеш и да ми помогнеш да преодолея досадата и отегчението? — попита той и съблазнително се усмихна.

— Не е нужно да ме убеждаваш след удоволствието, което изпитах през изтеклите часове… ако не беше семейството ми, бих се радвала да остана, Ваше Благородие.

Във великолепните й очи проблеснаха весели искрици.

Откровеността й го порази.

— Тогава ела да ме посетиш отново. Обещавам ти, че ще бъда много дискретен. Досега не съм отправял подобна покана. Можеш да дойдеш по всяко време, когато ти е удобно. Ако останеш няколко дни ще ти покажа конете си. Те са най-бързите в Англия.

— Моите коне са най-бързите. Ако имах възможност лично аз да ги яздя по време на състезанията, винаги щяхме да печелим!

— Ти яздиш? В надбягванията? Ако е така, щях да съм чул за теб.

— Аз винаги яздя инкогнито и никога не участвам в надбягванията в Нюмаркет.

— Ти наистина си изключително създание.

Усмивката й бе неосъзнато женствена и самоуверена.

— Знам.

— Как мога да те оставя просто така да си отидеш.

Ленивият му говор я привличаше също толкова силно колкото и красотата и усмивката му.

— Ако го направиш ще имаш удоволствието да наблюдаваш как ще яздя Тън срещу твоя Мамелюк в утрешните надбягвания.

Синджън се претърколи през нея. Докосването до тялото й го възбуди, но той се подпря на лакът и лукаво се усмихна.

— Може би ще пожелаеш да се обзаложим?

— Нямам пари за облози.

— Този залог можеш да си позволиш — промърмори той.