Сюзън Джонсън - Грешница

Баща й продължително я изгледа. Едва сега думите й достигнаха до съзнанието му. Той внезапно си спомни за младата си съпруга, за нейната гордост и прямота.

— Прости ми — разкаяно промърмори графът, натъжен от спомените. — Прости ми, че бях толкова себелюбив. — Обърна се и мълчаливо приближи до прозореца. Погледна розовеещото се небе. — Съжалявам, че се стигна дотам… че е трябвало да направиш… това, което си сторила, заради моето твърдоглавство — умерено заговори той.

— Не е толкова страшно, папа — тихо отвърна Челси. — Освен Сейнт Джон никой друг не знае, а той ще мълчи.

— Той даде дума, че няма да каже на никого — намеси се Дънкан. — Аз ще говоря отново с него.

— Не е нужно да говориш с никого — рязко го прекъсна Челси. — След като се грижа за цялото домакинство и за всички сметки, за конете, за конюшнята, защо смятате, че не мога сама да се погрижа за себе си?

— По-скоро ме тревожи неговата репутация — тихо отвърна баща й и замислено я погледна. — Той е замесен в безброй скандални истории, свързани с жени. Всички говорят за любовните му похождения.

— Мисля, че мога да му вярвам, татко. — Младото момиче не спомена, че херцогът проявява доста силен интерес към нея, а това едва ли би помогнало за опазване на доброто й име.

— Трябва да го принудим да даде клетва, че няма да сподели с никого случилото се — ядосано повтори графът.

— Предпочитам да разговаряш с епископ Хетфийлд, а аз сама ще разговарям с херцог Сет. Приключението му с мен едва ли има някакво значение за такъв женкар като него. — Девойката дълбоко в душата си се надяваше, че баща й или някой от братята й няма да предизвика Синджън на дуел. — Ако го предизвикаш и той отвърне, името ми със сигурност ще стане предмет на клюки. Моля те… когато се събуди, той дори няма да си спомни за мен. Къщата му е пълна с… жени.

— Дънкан, поговори с него. Искам да ти обещае, че ще мълчи.

Челси трябваше да се примири. Баща й нямаше да отстъпи от убеждението си. За нея по-важно бе, че той ще я извини за отсъствието пред Джордж Прайн и ще му съобщи, че предложението му за женитба не се приема.

Челси въздъхна с облекчение. Повече нямаше да се безпокои за нежелания брак с Джордж Прайн.

— Благодаря ти, папа. А сега, моля да ме извините, но искам да си легна. — Девойката се изчерви, защото си помисли, че всички се досещат, коя е причината за умората й. Промърмори нещо неясно и бързо излезе от стаята.

Щом се озова в коридора, очарователните спомени от първата й любовна нощ бързо изместиха тревожните мисли. Херцог Сет се бе оказал достоен за славата си на изключителен донжуан. Освен това той бе чаровен, забавен и възбуждащ. Това го правеше още по-опасен.

Опасен, защото не успяваше да го прогони от мислите си.

Челси се опасяваше, че няма да може да заспи лесно след страстната нощ и бурното утро, но сънят я обори още щом отпусна глава на възглавницата.

За разлика от нея херцог Сет не успя да заспи. Стана от леглото и бързо се облече. Всеки момент можеше да нахлуе някой разгневен представител на рода Фергюсън. Ако беше на тяхно място, щеше да постъпи по същия начин.

Извика секретаря си и двамата седнаха да закусват в библиотеката, в очакване на пратеника на семейство и Фергюсън.

Случилото се бе доста неприятно, но не и непоправимо. Той нямаше никакво намерение да се ожени за момичето. Реши да продиктува на секретаря си писмо, адресирано до бащата на Челси. Вероятно той щеше да поиска парично обезщетение.

Облогът му с Челси беше нещо съвсем различно… На устните му заигра лека усмивка, щом си спомни за предстоящата среща на хиподрума.

Но не след дълго един слуга доложи за пристигането Дънкан, който, за разлика от Синджън беше в доста мрачно настроение. По негово настояване херцогът освободи секретаря си и двамата мъже останаха сами.

— С теб сме приятели още от Кеймбридж — рязко започна Дънкан, — затова дойдох да се опитаме да уредим нещата възможно най-добре. — Черните му вежди се свиха сърдито. — Челси ни каза, че вината не е твоя.

— Аз изобщо не знаех коя е тя. Беше тъмно, а ти знаеш колко момичета има Хариет… — Синджън извинително вдигна рамене. — Въпреки това не се опитвам да се извиня. Сестра ти… — изкашля се смутено, — е доста решителна млада дама.

— Така е… за съжаление — неохотно се съгласи Дънкан.

— Кажи ми какво искаш да направя — промълви Синджън. Той държеше на приятелството си с брат й и дори бе готов да се откаже от следобедната си среща с Челси. — Ако знаех, Дънкан — започна той и в гласа му прозвуча умора, — щях да я върна у дома, дори ако трябваше да я докарам с вързани ръце. Знаеш, че не бих искал да имам работа с девственици и то от благородни семейства. — Това беше истина, но в същия миг изпита угризение на съвестта, че все още желаеше Челси. А не биваше…